Не бих го определила като обсебващ. Даже напротив. Не е обсебващ. Но очакванията му са на лице.
Иначе, в петък имам една дупка около час и нещо и ще се опитам да говоря с него... Като се знам..ще влоша нещата или в едната посока, или в другата. Както една приятелка се изразява: "Ти си падаш по ритнати кученца"... По принцип нямам проблем да бъда опора за някого, но в случая се стремя да бъда опора за себе си.
А и за момента не съм се хванала на хорото.. Не бих сe нарекла "coward" по простата причина, че ако зависеха само от мене нещата изобщо нямаше да мисля той как се чувства, дали трябва, или не. Един приятел ми каза: "Карай, мъж е – ще се оправи". Вярно е, ще се оправи. Все някога, иска или не, ще се наложи да се изправи и да продължи. Но не намирам смисъл в това да го съсипя отново, особено след като моите чувства не са толкова силни колкото неговите. Ако изпитвах същото щях да бъда готова на всичко за него, но... Обстоятелствата може би са виновни. Може и аз самата да съм виновна.
Като знам, че съм жертвоспособна в дадени ситуации, ме е страх от това, което мога да забъркам ако се изправя очи в очи с него и с проблема. Понякога имам чувството, че ми трябва някой, който да ми удря шамари когато реша да направя нещо безсмислено. Или да ме нарита едно хубаво...