Защо по дяволите ?!

[O_O]

Пускам темата, защото чувствам нуждата да споделя с някого,a пък и се нуждая от мнения, за да си обясня някои неща...
На 18 съм, живея в чужбина от по-малко от годинa. Септември месец тръгнах на курсове по езика, за да се подготвя за изпита, който ми трябва да взема за да вляза в университет. Групата, с която учех беше приятна запознах се с нови хора, макар и доста по големи от мен, това ми бяха и първите познанства тук Дойде октомври и един ден се разминах по коридора с един симпатяга. Oпределих го на около 25. Tой определено привлече вниманието ми. Всъщност винаги съм излизала с момчета до 2 години максимум по големи от мен и останах учудена от това, че той ми допадна на пръв поглед. Усмихнах се и го поздравих, той ми отвърна по същия начин. После научих, че преподава в същия център, в който уча. Продължавахме да се засичаме, но всичко беше усмивки, поздрави и до там. Усетих обаче, че определено има симпатии по начина, който гледаха очите му. Един ден все пак ме спря и ме попита как се казвам, каква националност съм, на колко съм. Отговорих му, но едва разбрах името му, и трябваше да тръгвам. Притесняваше се доста докато говорехме. Забелязах обаче, че има годежен пръстен и от този момент насетне се зарекох да не допусна нищо при тези обстоятелства. Пък и започвах всичко отначало и не ми беше до това. На следващия ден той дойде направо в стаята и буквално започна да ме засипва с информация. Не помня откъде тръгна темата, но без да съм го питала ми обясни, че има син на година и половина, че в най скоро време се надява и втори и т.н. Попитах го на колко години е всъщност и се оказа че е на 30. Бях шах и мат. Удивена бях от начина по който дойде да ми каже всичко това при положение, че не бях сама в стаята - имаше един човек от моята група, който също го гледаше изумено. Счетох това за ясен намек или по скоро като ''Сгоден съм, имам дете, щастлив семеен живот, не се занимавай с мен !'' Всъщност това в случая наистина беше най разумното. Един ден карахме в неговия кабинет и понеже той беше там седнах по-напред, за да избегна всякакъв контакт с него. Той обаче ме гледаше през цялото време и когато дойде почивката веднага дойде на крака да говорим и след това ме попита дали желая да видя сина му. Цялата група беше там ( около 15 човека), но това никак не го смущаваше. Нямаше как да каже'' Не, не искам''. В крайна сметка не е кой знае какво да ми покаже няколко снимки. Още щом отвори фейсбук акаунта си разбрах плана му. Щеше да иска приятелство, най вероятно, за да можем да говорим. Фактът, че всеки път когато можеше, ме заговаряше ми подсказваше това. Показа ми доста снимки на сина му, на домашните му любимци, разкази ми някои работи и тъкмо, когато мислех, че съм се излъгала, той каза че иска да ме намери. Няколко човека от групата ми имаха фейсбука така, че щеше да е нелепо да го излъжа, че нямам. Дадох му го и приех приятелството. Той почна да ми пише постоянно, покани ме да излезем, аз отказах под предлог, че няма как да стане. Той се направи на ударен и за да бъда категорична, просто му заявих; че на никоя жена не би и било приятно годеникът и да излиза с друга уикенда. Той разбра, че няма да направя компромис относно това, но въпреки това продължи да ме кани на билярд, боулинг и т.н. В крайна сметка след като видя, че съм непреклонна спря.Но не спираше да търси контакт с мен. Понеже нямах приятели, а само познати вечер прекарвах доста време във фейсбук контактувайки със приятелите ми от БГ. Забелязвайки това, той също започна да прекарва доста време вечер пред монитора, дори когато имаше работа. Въпреки, че говорехме доста на различни теми имахме еднакви интереси доста близки вкусове и т.н. реших, че мога да контактувам с него повече, защото определено беше много интересен човек. Чудно ми беше какво толкова намира в момиче 12 години по-малко от него, и то при положение, че има семейство. Той започна да ми споделя доста за себе си, станахме близки, излишно е сигурно да споменавам, че беше много мил и ме засипваше с комплименти. Дори подхвана да изучава и българския. Казах му, че оценявам жеста му да пише на родния ми език, но не е нужно. Той обаче отвърна, че държи да говори езика ми. Там където ходех на курсове продължаваше да показва по-специално отношение. Доста често идваше и сядаше там където се събираме курсистите и гледаше да завърже разговор само за да може да говорим дори и когато не е възможно насаме. Дори когато трябваше да го оставям винаги гледаше да открадне още някой миг. Започна да ми праща СМСи. В един момент започнах да осъзнавам, че това няма да свърши добре за никой от нас и му обясних, че това което става не е нормално. Той призна, че осъзнава ситуацията, но не вижда смисъл в нищо, ако ме няма и че мрази уикендите, защото тогава не ме вижда.Почувствах се ужасно, защото за пръв път срещах човек, който да ме кара да се чувствам така, както той когато говоря с него, а в същото време осъзнавах, че е лудост да го допускам толкова близко до себе си при положение, че никога няма да е мой. След месец и половина ми изпрати смс, в който обяснява, че няма да може да ме види или да контактуваме за доста дълго време, бил най щастливият, че ме е познавал, надява се да се поддържаме връзка някой ден, да не му се сърдя и за пореден път, че ме обича. Часове след това ме изтри от френд листа си. След известно време ми писа, че следващия път, когато се срешнем щял да ми каже какво е станало, може би след известно време. Спряхме да се засичаме, защото просто седеше само в кабинета си, а аз не го и търсех. Не контактувахме изобщо, След известно време ми изпрати съобщением че не можел да ми каже повече освен че има mental trouble O_O Мислите му били с мен и аз съм го променила завинаги и т.н. Аз не му отговорих вече, не намерих сили, нямах и желание. Бях съсипана, но и ако трябва да бъда честна, очаквах го. И аз на неговото място щях да си запазя семейството, но пък и нямаше да дам толкова воля на чувствата си след като не мога да си го позволя. След седмица-две спрях да виждам колата му, помислих че си е взел отпуск, но впоследствие разбрах, че е напуснал.Та въпросите ми към вас са няколко: Какво всъщност стана ? Защо той допусна да се стигне дотам? Според мен не е било примерно за да преспи с мен, защото ако това му беше целта още щом като видя, че няма шанс да изляза с него, щеше да се откаже. Какво е очаквал от мен? Грешка ли беше, че допуснах до себе си човек, когото харесвах, макар да знам че е семеен ? Почти 100 процента съм сигурна, че решението да напусне работа е било внезапно, тъй като когато сме говорили, той казваше, че работата тук му допада много. Без нападки и обиди. Надявам се да отделите време, ще ви бъда благодарна!

[Blab]

според мен всяко момиче (в даден момент от живота си) мечтае за подобна разрушителната, отнасяща ума любов, а и никога не знаеш кой, къде, кога и как, нали? лично аз съм човек, който изживява всяка своя емоция докрай. смятам, че това е пълноценното живеене, вътрешно, изграждащо, осмислящо и прочее.
също вярвам в съществуването на по-висши енергии от тези, съставляващи нашите миниатюрни до пренебрежителност телца. в този ред на мисли, отдаването на чувствата (ирациото) свидетелства по-скоро за неимоверна смелост, отколкото за слабост на характера и пускане по потока.

и не, (в контекста на описаното) за мен не е грешка, че си допуснала човек до себе си. всичко останало са подробности.

[Chacho]

Привличала си го. Може да е искал неангажираща връзка, а може и да е искал приятелство, което да не прекрачва въпреки чувствата му (само защото и ти слагаш ограничение). Пък според описанието му бих казал, че е обсебващ по характер.

Имала си хиляда възможности да кажеш не. За мен грешката е в теб, че не си успяла да решиш какво точно искаш. Защо още като си видяла годежния пръстен, не си си отговорила категорично, пречи ли ти това или не? Не е много трудно. И какво ви е пречело още отначало да проведете директен разговор по въпроса - как той приема нещата?

Според мен тръпката на тоя човек го е тласнала към дилеми, чудел се е дали да предприеме нещо или не, потискал го е докато се насъбере и в определени моменти е решавал да ти изсипе всичко. Това със снимките на детето, с изтриването от приятели. За мен такива чуденки не са присъщи за един 30-годишен семеен човек, ебати безотговорността. На твое място щеше да ми е неспокойна мисълта, ако случайно един ден се обвържем и станем сериозни, дали няма да си тръгне по същия начин заради някоя друга. Да не говорим, че като му отмине тръпката по тебе, ще се зачуди, дали не е било грешка да напусне жена си и нищо чудно да се върне там.


Ще срещнеш и друг, който да ти агресира пеперудите в кухината. И то без всичките филми за семейство и деца. Дръпни се крачка назад, остави чувствата да те разминат и тоя път пробирай по-разумно. Не се стесняваш да заговаряш, така че няма да ти отнеме много време.


ПС: Грешка за мен е да го допуснеш до теб, при условие, че принципите ти говорят друго. Ако нямаш проблем да се буташ в семейните взаимоотношения - тогава окей. Но така вървиш на въпреки на себе си.

[jghgh]

Абе и ти не е да си го отблъснала решително още в началото. Позволила си му да хлътне, пък не си си позволила да си изживееш емоциите (ти имаше ли такива изобщо?)
Но на Чачо мнението сякаш по- ми харесва. Като си имала някакво чувство за неправилност определено е било ПО-ДОБРЕ, че не си се отдала на емоциите си. Когато интуитивно усещаш, че нещо не е редно, по-добре да послушаш, отколкото да се впуснеш в разрушителна, помитаща ума връзка ... за която се знае, че ще свърши зле.
Въпросът е деликатен. Дали да рискуваш, или да си coward. Обаче във всеки случай човек си преценява ... дали чувстото му за самосъхранение е по-силно от желанието ми за страст, авантюри and so on...
За мен принципите сякаш са по-важни. Може би и аз нямаше да искам да се впускам във връзка със сгоден човек.
От друга страна, човек трудно заповядва на сърцето - да не кажа невъзможно. На това дължа грешката ти да не го отблъснеш категорично още от самото начало. Защото все пак сте си писали, споделяли сте си и си го оставила да се сприятели с теб. Искала си нещо да изживееш, но не си му дала зелена светлина - нито на себе си.
От трета страна, мъжът явно е в някаква тежка критическа или просто бракът му е доскучал. И мигновеното му, неестествено като темп разкриване пред теб за мен свидетелства за някакъв проблем. От четвърта страна, може и любов да е било.. нещо напълно ирационално. (забранявам на Блаб да си пише така постовете! направо се чудя какво мнение да напиша!*)

Ама пък погледнато цялостно .. не знам, май по-скоро чичото е психясал. Имам предвид, хубаво е да си отворен, но това мигновено разкриване и засипване с информация за семейството му, ми се струва странно.

*не може да нямам някъде Везни в хороскопа. просто не може : D трябва да си направя професионален анализ, хаха

[Chacho]

според мен всяко момиче (в даден момент от живота си) мечтае за подобна разрушителната, отнасяща ума любов, а и никога не знаеш кой, къде, кога и как, нали? лично аз съм човек, който изживява всяка своя емоция докрай. смятам, че това е пълноценното живеене, вътрешно, изграждащо, осмислящо и прочее.
също вярвам в съществуването на по-висши енергии от тези, съставляващи нашите миниатюрни до пренебрежителност телца. в този ред на мисли, отдаването на чувствата (ирациото) свидетелства по-скоро за неимоверна смелост, отколкото за слабост на характера и пускане по потока.

Да, но при теб го има моментът, че е малко по-съзнателно, сходно на другите житейски принципи, които си градим. А когато се лашкаш между емоцията и разума, при това неосъзнато, се навираш в гъза на проблемите.

[Sanguine]

Защо да търсиш грешки сега? Защо да се питаш трябвало ли е, защо така,дали онова? Нетипично за мен ще кажа,че някои неща не трябва да анализираме. Може би се е влюбил, може би и ти. Може би не е трябвало това и онова. Историята е свършила. Така и трябва. Била е обречена. Ти си взела правилното решение да не излезеш с него, но да вземеш решение да не се увличаш, понякога се оказва невъзможно. Не можеш всякога да бъдеш господар на чувствата си, защото те и разумът говорят различни езици и не се разбират горките, толкова рядко им се отдава да създадат заедно мелодия на съзвучието. Можеш единствено да бъдеш господар на постъпките си. Постави тази история в ъгълчето на паметта си, неопетнена от въпроси и съзнанието за грешка. Той е напуснал, ти не си оставила нещата да се развият стихийно тогава, когато той е заглушил разума си. Такива неща се случват. Едни такива обречени любови, сгушени от привкус на фаталност и неизживяност.


ПС. Днес ми е едно такова романтично- трагично и толерантно. Връщам се при Бронте и бисквитките, откъдето изпълзях.

[O_O]

Мислела съм го много... Не исках да бъда част от разпадането на едно семейство, защото дори и свободен, ние сме на много различни етапи в живота. Той например би искал още деца, а аз да следвам медицина. Не съм съгласна да играя втора цигулка, а и колкото и да ми допадаше се замислям доколко мога да имам доверение на такъв човек. А иначе определено съм виновна, че не съм спряла отраз, но просто в един момент, колкото и ограничения да си слагаш, не можеш да избягаш от себе си и желанията си.

Sanguine, анализирам го сега, защото едва сега вече разумът надделява в преценката... Може би искам да се предпазя от подобни грешки за в бъдеще.

[loveca777]

в този ред на мисли, отдаването на чувствата (ирациото) свидетелства по-скоро за неимоверна смелост, отколкото за слабост на характера и пускане по потока.

Значи като се тръшкаш по цели нощи в мъка , отчаяние ,безсилие в смисъла на отдаване на чувства и ти минават мисли дори за самоубийство - си със силен характер ?? Мне ,точно обратното - слабохарактерни са тези хора май
Докато силните веднага спират да се интересуват и продължават да живеят независимо от обстоятелствата на ,които са изложени

[Chacho]

С воля - можеш. И дори да не го направиш, трябва да ти е ясно, че отиваш към такъв развой. И аз пуша цигари, но като отида да тичам, не очаквам да издържа повече от 5км. След малко, като запаля още една, ще бъде с пълното съзнание, че това е вредно. Ако реша, че не искам да си вредя, ще ги спра. Не може хем да пуша, хем да ми няма нищо.

[loveca777]

С воля - можеш. И дори да не го направиш, трябва да ти е ясно, че отиваш към такъв развой. И аз пуша цигари, но като отида да тичам, не очаквам да издържа повече от 5км. След малко, като запаля още една, ще бъде с пълното съзнание, че това е вредно. Ако реша, че не искам да си вредя, ще ги спра. Не може хем да пуша, хем да ми няма нищо.

Говорим за силни чувства , от които в повечето случаи не зависи от теб дали ги искаш или не - те просто те принуждават да паднеш и духовно и физически ,ако си слаб по характер или прекалено емоционален

[Chacho]

Моето беше в отговор на авторката. Иначе не можеш да се отдадеш само на чувства и да не се подпреш поне малко на разума. Наистина, когато те налегнат самоубийствените, няма как да ги превъплътиш в действия или поне ще е много глупава постъпка. Тоест, да действаш според разума не пречи да чувстваш и да си приемаш чувствата. Просто ги оставяш вътре в себе си.

[loveca777]

Моето беше в отговор на авторката. Иначе не можеш да се отдадеш само на чувства и да не се подпреш поне малко на разума. Наистина, когато те налегнат самоубийствените, няма как да ги превъплътиш в действия или поне ще е много глупава постъпка. Тоест, да действаш според разума не пречи да чувстваш и да си приемаш чувствата. Просто ги оставяш вътре в себе си.

Точно така трябва , прав си
Но има някои ,които не издържат и правят глупости
мозъкът спира да те слуша
Особено при първата голяма любов например, когато още нямаш никакъв опит .

[O_O]

Съгласна съм с Chacho, че не трябва да се очакват чудеса при положение, че нещата са обречени от самото начало...Явно дори и всичко да изглежда толкова истинско. По някой път по-лош съветник от емоциите няма.

[Chacho]

Ако наистина са те разминали чувствата и аз не бих отделил толкова време да анализирам ситуацията. Имаш свободен хоризонт пред себе си, следващият път сигурно няма да попаднеш на брачна халка.

[Blab]

Значи като се тръшкаш по цели нощи в мъка , отчаяние ,безсилие в смисъла на отдаване на чувства и ти минават мисли дори за самоубийство - си със силен характер ?? Мне ,точно обратното - слабохарактерни са тези хора май
Докато силните веднага спират да се интересуват и продължават да живеят независимо от обстоятелствата на ,които са изложени

потискането не води до нищо хубаво. агресира и/или обездушава;
и да, страшно силен е човек, който се потапя в себе си, рискувайки никога повече да не излезе на светло.
онези лесно отминаващите явно не влагат много от себе си в живота, епикурействат си на воля, тече, всичко тече, семки и бонбонки и всичко е цветя и рози. няма лошо. различни философски нагласи.

//по темата нямам какво повече да кажа, след едностранчивите включвания на авторката, която явно прочете онова, от което имаше нужда.

[jghgh]

^като пише такива мнения как да й се сърдя за грубото й отношение.

[kyon]

Коментара на Sanguine дума по дума.

[loveca777]

потискането не води до нищо хубаво. агресира и/или обездушава;
и да, страшно силен е човек, който се потапя в себе си, рискувайки никога повече да не излезе на светло.
онези лесно отминаващите явно не влагат много от себе си в живота, епикурействат си на воля, тече, всичко тече, семки и бонбонки и всичко е цветя и рози. няма лошо. различни философски нагласи.

//по темата нямам какво повече да кажа, след едностранчивите включвания на авторката, която явно прочете онова, от което имаше нужда.

Може би
Представи си някой милионер му вземат всичко до последно и го оставя улицата
Ако започне да се вживява в чувствата и всичките проблеми - няма да свърши добре

[Blab]

Може би
Представи си някой милионер му вземат всичко до последно и го оставя улицата
Ако започне да се вживява в чувствата и всичките проблеми - няма да свърши добре

кое е това всичко? моралните устои, обичта, мечтите, надеждите? поздравявам те с Мадона и се оттеглям тихичко.
//"вживява" стои много двояко в последното ти изречение:Д чиста поезия<3

[loveca777]

;d .