според мен всяко момиче (в даден момент от живота си) мечтае за подобна разрушителната, отнасяща ума любов, а и никога не знаеш кой, къде, кога и как, нали? лично аз съм човек, който изживява всяка своя емоция докрай. смятам, че това е пълноценното живеене, вътрешно, изграждащо, осмислящо и прочее.
също вярвам в съществуването на по-висши енергии от тези, съставляващи нашите миниатюрни до пренебрежителност телца. в този ред на мисли, отдаването на чувствата (ирациото) свидетелства по-скоро за неимоверна смелост, отколкото за слабост на характера и пускане по потока.

и не, (в контекста на описаното) за мен не е грешка, че си допуснала човек до себе си. всичко останало са подробности.