Защо по дяволите ?!

[Chacho]

Привличала си го. Може да е искал неангажираща връзка, а може и да е искал приятелство, което да не прекрачва въпреки чувствата му (само защото и ти слагаш ограничение). Пък според описанието му бих казал, че е обсебващ по характер.

Имала си хиляда възможности да кажеш не. За мен грешката е в теб, че не си успяла да решиш какво точно искаш. Защо още като си видяла годежния пръстен, не си си отговорила категорично, пречи ли ти това или не? Не е много трудно. И какво ви е пречело още отначало да проведете директен разговор по въпроса - как той приема нещата?

Според мен тръпката на тоя човек го е тласнала към дилеми, чудел се е дали да предприеме нещо или не, потискал го е докато се насъбере и в определени моменти е решавал да ти изсипе всичко. Това със снимките на детето, с изтриването от приятели. За мен такива чуденки не са присъщи за един 30-годишен семеен човек, ебати безотговорността. На твое място щеше да ми е неспокойна мисълта, ако случайно един ден се обвържем и станем сериозни, дали няма да си тръгне по същия начин заради някоя друга. Да не говорим, че като му отмине тръпката по тебе, ще се зачуди, дали не е било грешка да напусне жена си и нищо чудно да се върне там.


Ще срещнеш и друг, който да ти агресира пеперудите в кухината. И то без всичките филми за семейство и деца. Дръпни се крачка назад, остави чувствата да те разминат и тоя път пробирай по-разумно. Не се стесняваш да заговаряш, така че няма да ти отнеме много време.


ПС: Грешка за мен е да го допуснеш до теб, при условие, че принципите ти говорят друго. Ако нямаш проблем да се буташ в семейните взаимоотношения - тогава окей. Но така вървиш на въпреки на себе си.