Защо по дяволите ?!

[jghgh]

Абе и ти не е да си го отблъснала решително още в началото. Позволила си му да хлътне, пък не си си позволила да си изживееш емоциите (ти имаше ли такива изобщо?)
Но на Чачо мнението сякаш по- ми харесва. Като си имала някакво чувство за неправилност определено е било ПО-ДОБРЕ, че не си се отдала на емоциите си. Когато интуитивно усещаш, че нещо не е редно, по-добре да послушаш, отколкото да се впуснеш в разрушителна, помитаща ума връзка ... за която се знае, че ще свърши зле.
Въпросът е деликатен. Дали да рискуваш, или да си coward. Обаче във всеки случай човек си преценява ... дали чувстото му за самосъхранение е по-силно от желанието ми за страст, авантюри and so on...
За мен принципите сякаш са по-важни. Може би и аз нямаше да искам да се впускам във връзка със сгоден човек.
От друга страна, човек трудно заповядва на сърцето - да не кажа невъзможно. На това дължа грешката ти да не го отблъснеш категорично още от самото начало. Защото все пак сте си писали, споделяли сте си и си го оставила да се сприятели с теб. Искала си нещо да изживееш, но не си му дала зелена светлина - нито на себе си.
От трета страна, мъжът явно е в някаква тежка критическа или просто бракът му е доскучал. И мигновеното му, неестествено като темп разкриване пред теб за мен свидетелства за някакъв проблем. От четвърта страна, може и любов да е било.. нещо напълно ирационално. (забранявам на Блаб да си пише така постовете! направо се чудя какво мнение да напиша!*)

Ама пък погледнато цялостно .. не знам, май по-скоро чичото е психясал. Имам предвид, хубаво е да си отворен, но това мигновено разкриване и засипване с информация за семейството му, ми се струва странно.

*не може да нямам някъде Везни в хороскопа. просто не може : D трябва да си направя професионален анализ, хаха

[O_O]

Мислела съм го много... Не исках да бъда част от разпадането на едно семейство, защото дори и свободен, ние сме на много различни етапи в живота. Той например би искал още деца, а аз да следвам медицина. Не съм съгласна да играя втора цигулка, а и колкото и да ми допадаше се замислям доколко мога да имам доверение на такъв човек. А иначе определено съм виновна, че не съм спряла отраз, но просто в един момент, колкото и ограничения да си слагаш, не можеш да избягаш от себе си и желанията си.

Sanguine, анализирам го сега, защото едва сега вече разумът надделява в преценката... Може би искам да се предпазя от подобни грешки за в бъдеще.