Имах си приятел до началото на този месец. Не бяхме много време заедно, но.. ми беше достатъчно да го обикна ужасно много. Той реши да приключим връзката си.. аз бях съсипана до скоро, но сега се нахъсах да му кажа всичко, защото съм 99%, че все още има чувства към мен.. просто го виждам. Заряза ме, защото е слаб характер и просто не знаеше какво ще стане от там нататък.. страх го беше да не го нараня аз, защото точно този период в който бяхме заедно бях ужасно заета и се опитвах всяка свободна минута да сме заедно, но просто явно той си мислеше, че аз го отбягвам и че не ми пука изобщо за всичко ставащо. Обаче.. на мен ми пука.. и то много. Той явно не осъзнаваше колко много го обичам, а и аз не успях да го покажа достатъчно за краткия период от връзката ни. Сега.. искам просто да му кажа, че все още имам чувства към него и ще очаквам и той да ми каже неговите. Искам да разбера дали да тая надежда за това да сме заедно пак или .. просто да си го преодолея и да си продължа. Именно това, че всеки ден чувствата ми са различни, което не го проумявам. Един ден полудявам без него.. друг ден ми е безразлично. Не сме се отчуждили.. все още си говорим и то всеки ден, но.. просто като не е както преди.. не е същото. Не знам какво да направя вече.. искам да му кажа, но след това започват да се въртят въпросите в главата ми: искам ли отново наистина да съм с него? обичам ли го така както преди? .. като му кажа и ако се оправим той ще очаква много повече от преди.. ще мога ли да му го дам? ще имам ли достатъчно време и нерви за всичко? .. и .. просто се отказвам да му казвам, но после си викам .. трябва да му кажа.. да се изясня и на себе си и на него..

Та моля ви .. помогнете ми.. объркана съм..