Станал съм п*тка !!!

[Blue_passion]

Здравейте, не съм нов във форума, просто си направих нова регистрация защото ме е срам да я напиша от другата... Поради същата причина и не казвам на приятелите си, защото ме е страх да не ме помислят за пу*ка... Макар, че вече съм.

Таа, на 17 съм, скоро 18, имам приятелка от близо 7 месеца, тя ми е първата сериозна. Иии... просто не си представям живота без нея (леле това аз ли го пиша) От два дена съм много зле, днес гледах някакъв романтичен филм (Like Crazy за любопитните) и ми потекоха сълзи... На мен !!! Дето само съм плакал на филми с животни, които умират, но те са ми слабост. Когато я изпращах днес след училище 20 минути стояхме прегърнати и не мога да я пусна... и тя горката стои, къде да иде...

Преди седмица лежахме в леглото и бях се втренчил в нея и я милвах по лицето и пак ми се насълзиха очите, след това тя седна на компютъра и пусна една тъжна песничка и аз станах и я изгасих и тя си помисли, че и се сърдя, но аз нищо не казах, ако бях я слушал още малко и ЩЯХ ДА ЗАРЕВААА ?!?!?!!

Мисля си, че всичко е заради това, че не се чувствам достатъчно обичан и се боя да не я загубя ли какво и аз не знам вече. Имам някаква мъка в себе си и това е... Как да и кажа обичай ме повече...

[Chacho]

Поливаш я тая чувствителност, затова. Вземи 3 лева, отиди до някоя зала да поблъскаш (ако има боксов чувал, още по-добре). Замисли се за амбициите си, какво искаш да постигнеш, как искаш хората да те възприемат, какво можеш да направиш, за да си по-силен. Просто им дай свобода на тия мисли, игнорирай другите.

[assd]

И защо да е лошо мъж да пуска по една сълза?

[Chacho]

Доста повече от една са, но аз поне не видях смислени сълзи.

[assd]

Доста повече от една са, но аз поне не видях смислени сълзи.

Е, вика щял да се разреве, не се е разревал хаха

Иначе мъжките сълзи са много истински и съкровени, аз лично не виждам срамно да се отрони сълза за нещо важно. На филм не съм плакал верно, но съм се натъжавал,но и мъжете си поплакват насаме, това е както уж момичетата да не акат - нема такива работи.

[li0n]

Ох винаги ми е било странно момче като чуя че ака.. не знам защо

Пт - Хубаво е, че ти пука за нея. Станал си просто по-чувствителен, какво лошо в това? А аз не разбрах, тя ти дава някакви намеци че не те иска вече или какво?

[Sanguine]

А аз не разбрах, тя ти дава някакви намеци че не те иска вече или какво?

Че си малко по-чувствителен- хубаво, че си я обичаш явно- пак хубаво. Няма нищо срамно да си се просълзил на филм или веднъж докато си я гледал- дори второто създава много красив момент, ама...е, твоето ми идва прекалено и не бих го възприела. Ако имате някакъв проблем, търси решение, ако не се чувстваш обичан или оценен- говорете. Но да ревеш насам-натам-е, безсмислено е.
Виж, като момиче те разбирам, но дори мен би ме било срам(и много яд)да се разплаквам постоянно и то без конкретна или сериозна причина.

[Enchanting]

Просто си по- чувствителен, няма нищо лошо. Просто го дай по- спокойно.

[anonymous708973]

Имаш типично женски начин за изразяване на чувствителността си.
Съжалявам, идея си нямам какво да ти кажа, за да ти помогна със справянето с нея.

[Chacho]

Какво по-чувствителен, това е прекалено! Ако нещо такова го срива, какво ще прави пред сериозните проблеми от живота? Никому не го пожелавам, но ако загубиш близък, удариш финансова нула, обърнат ти гръб приятелите или ти се стовари цялата помия от зрели отговорности, ти ще се обесиш. Моля ти се, не се драматизирай без никаква причина, редно е да се притесняваш, че ще ти викат путка. Хвани се в ръце и намери нещо смислено, такива проблеми не трябва въобще да ти се прокарват до съзнанието. Като искаш да си мъж, бъди мъж на действия, придай малко смисъл на битието си.

[пAteNцЕ]

съгласна съм с горните мнения
да чувствителен си станал няма лошо но все пак я карай по-леко да не уплашиш момичето :д

[Chacho]

Абе няма лошо.. има лошо разбира се. Не може да си чувствителен към дреболии, които сам си набиваш в главата. Нека плаче, всеки си изразява емоциите по свой начин, но поне да го прави за нещо наистина значимо. Да ревеш за филми и путки не влиза в това число. Каква опора ще е на момичето до себе си? Та той себе си няма да може да подпре.

[пAteNцЕ]

прав си то тва не чувствителност отива вече към лигавщина...

[umri]

Здравейте, не съм нов във форума, просто си направих нова регистрация защото ме е срам да я напиша от другата... Поради същата причина и не казвам на приятелите си, защото ме е страх да не ме помислят за пу*ка... Макар, че вече съм.

Таа, на 17 съм, скоро 18, имам приятелка от близо 7 месеца, тя ми е първата сериозна. Иии... просто не си представям живота без нея (леле това аз ли го пиша) От два дена съм много зле, днес гледах някакъв романтичен филм (Like Crazy за любопитните) и ми потекоха сълзи... На мен !!! Дето само съм плакал на филми с животни, които умират, но те са ми слабост. Когато я изпращах днес след училище 20 минути стояхме прегърнати и не мога да я пусна... и тя горката стои, къде да иде...

Преди седмица лежахме в леглото и бях се втренчил в нея и я милвах по лицето и пак ми се насълзиха очите, след това тя седна на компютъра и пусна една тъжна песничка и аз станах и я изгасих и тя си помисли, че и се сърдя, но аз нищо не казах, ако бях я слушал още малко и ЩЯХ ДА ЗАРЕВААА ?!?!?!!

Мисля си, че всичко е заради това, че не се чувствам достатъчно обичан и се боя да не я загубя ли какво и аз не знам вече. Имам някаква мъка в себе си и това е... Как да и кажа обичай ме повече...

Ти не си мъж, бе. Приятелката ти в най-скоро време ще те остави. Потготви се психически, защото ще се случи, повярвай ми, и може да е много скоро. Иди във фитнеса блъскай, удряй в стената, пусни си някой метъл, пр. Godsmack - I Fucking Hate You, нека ти се отестостеронизират топките малко, че си ги обърнал на естроген. Излез и се сбий с някой. Ако си от София, иди в Студентски и за 5 минути си намерил с кого. Щи пораснат иначе гърди и паласки. Не се бъзикам.

[Blue_passion]

А така, надъхвация ми трябва

[ivcheto0o]

По-добре намери начин да се справиш с тази (според мен) женствена чувствителност,защото много скоро може да започнеш да задушаваш приятелката си...

[Cold_Tearsss]

Еми, момченце си, но не се притеснявай ще пораснеш.

[jghgh]

това, което казваш е... любов, предполагам.
аз съм виждала мъж да отрони сълза и гласа му да се разлюлее (не да се разреве), и това е 26 годишен човек (мой добър приятел), който истински обичаше своята приятелка (сега са разделени.)
не мисля, че е чак толкова ненормално, та всички едва ли не търсят огромен проблем в това. по-скоро е необичайно мъж да си поплаква толкова често. проблемът може да се корени в това да започнеш да я отблъскваш, ако постоянно драматизираш и се сърдиш. или пък да я задушаваш или уплашиш с изблиците си на чувства. защото нещата стават така, независимо от кой пол си. ако много ревеш, хората не те искат.
канализирай ги тея емоции в нещо конструктивно. емоциите са нещо хубаво, ако са овладени. тогава ти дават сили и те окриляват, и ти си готов да станеш Супермен за любимата жена. но ако само с поплакването си останеш.. тъпо е.
ти просто явно си завладян от нея и това те прави много чувствителен. сигурно отчаяно искаш някаква всепоглъщаща любов, ами cool, това е много готино, но рядко се среща :Р не се чувствай зле от това, което си, но гледай сам да не си пречиш. понеже тези качества могат да те отведат до пълния ад, да не те приемат насериозно, да ти се подиграват, енд соу он. канализирай ги в нещо продуктивно. овладей емоциите. не робувай на тях, а ги язди. като кон. т.е. ти определяш посоката, не те да те водят.
иначе е прекрасно, че си влюбен.


бас, че си водна зодия.

[Chacho]

jghgh, не е до зодии или големи очаквания, до хормони е. Както каза umri, има нужда от тестостерон. При момчетата повечето разстройвания, които вие имате, се обръщат в агресия и действия от тестостерона. И аз съм отронвал сълзи за момиче. В 9 клас, когато беше нормално да те разстройват такива работи. Ако не му говорят агресивно хората, няма да се окопити и той сам го знае. Ако мъжкото в него не беше съгласно, нямаше да пусне тема.

Брато, как е настроението?

[jghgh]

абе каквото и да си говорим, чувствителният мъж е нещо прекрасно. най-щастлива съм била с чувствително, емоционално момче, не с мъж, който постоянно си следи нивото на тестостерона и сакън да не кривне малко от стереотипа, че да не го помисля за по-малко мъж.
но емоциите трябва да са овладени! факт. не като някаква истерия. един вид, стабилни емоции. и да не ти пречат да си личност.

струва ми се, че и ти си едно много добро чувствително момче, не знам защо така си мисля :Р, а много се вкарваш в някакви науки за сваляне, имидж на мъжкар, който ходи по барове, заговаря жени и си развява хуя.
това е малко до его (един вид - как да те виждат другите и как ти да виждаш себе си), не до истинска същност, или поне така ми изглежда?
сега говориш така, все едно само в 9 клас е нормално да се ронят сълзи. последно време много говоря с един мъж на 26 години и той.. е мъжествен, дори го намирам за много привлекателен. имаме някаква връзка, когато си говорим, стана ми бързо добър приятел и го уважавам много, облича се добре, бла-бла, профилът му е секси енд соу он. искам да кажа едно - това че той примерно се просълзи пред мен не смъкна имиджа му в моите очи, дори ме грабна още повече. казвам го защото едва ли не излиза че в тоя форум и според твоите виждания е като някакво табу и нещо забранено да си по-емоционален и понякога нелогичен. много строго сами се ограничавате в някакви рамки кое е мъжествено, кое не е. това цялата гилдия там, които сте и които говорите едва ли не за някакви формули на живота и формули за успеха.

важното е химия да има, самочувствие, увереност, да си личност и да не отстъпваш и милиметър от себе си заради събеседника си. не тия истории да блъскаш у фитнеса, щом в теб се породи нежност.

да, автора е нестабилен и това ще му изиграе лоша шега. не емоциите, а нестабилността, неспособността да канализира тея сълзи в нещо продуктивно.
не те оборвам за нищо, ти си прав, че човекът драматизира излишно, а аз просто в междуредието вмъквам нещо, което винаги съм чудила кога и как да кажа

[Chacho]

според твоите виждания е като някакво табу и нещо забранено да си по-емоционален и понякога нелогичен

Погрешно ни разбираш. За нас това е окей, ако е понякога, а не постоянно. И, ако се ограничиш до форума, наистина оставаш с това впечатление, но разговорите ни (било то във форума или навън) са една много малка опозиция на огромната пропаганда на медиите, киното и литературата, която всеки ден ти повтаря обратното. Когато в Cosmopolitan ти пишат ежедневно колко е нормално и добре да плачат мъжете, се случва точно това, което и тук - отиват в другата крайност. Ние се опитваме да балансираме нещата, да припомним алтернативата. Не ме разбирай погрешно, никога, никъде не съм говорил против чувствителността или характерното разнообразие, никого не желая да уеднаквявам и стандартизирам. Напротив, стараем се да предложим едно по-сантиментално и осезателно отношение към СМИСЛЕНИТЕ страни на живота. Да не си изливат хората романтиката в първите два дена; да не прехвалват любовта защото така са ги възпитали, а да я разберат по собствен начин; да не се втренчват нито прекалено много в другите, нито прекалено много в себе си; да се научат да вършат неща, които другия наистина ще оцени, а не които ти се заблуждаваш, че са значими и да чувстваш човека срещу теб длъжен и безчувствен; да не се предаваш пред проблемите; такива неща.

"Формулите" ни не работят, ако не разбереш замисъла зад тях и не приемеш светоусещането им. Да се правиш на недостъпен, защото е правилния подход, никога няма да се получи, ако не идва недостъпността ти от собствените ти виждания за живота. И тези, които пишем по този начин, не го правим, защото искаме да сме вървежни с жените. Ако не бях убеден, че това ми поведение ме прави по-добър човек (което мога дълго време да защитавам), нещо толкова повърхностно като лесни свалки никога не би ме мотивирало. А това е раздел "Любов", това се коментира, но мирогледът се простира много по-широко от едни взаимоотношения мъж-жена.

И ходим по барове, забиваме се, пием бира и сме цинични, защото ни харесва, а не защото е някакъв модел. Не си представяй човек, който ходи да прави мръсно на другите, за да си помпа самочувствието, напротив. Отпускаме си ограниченията и целим да се забавляваме - и ние, и останалите. Няма го самоцелното мачкане на хора, това не ни прави кеф, не сме агресивни зверове. Има много по-груб и агресивен имидж, който можеш да срещнеш сред хората. Той обикновено се поражда от това, че не знаеш кой си и къде се намираш, затова имаш нужда да се доказваш. Когато обаче имаш здрави принципи под краката си и знаеш къде стъпваш, нуждата изчезва. Ние тях се опитваме да споделим, тъй като малко или много по някакъв начин сме успели да надмогнем егото си.


Тоест, със всичките си приказки, ние не се стараем да потискаме нещо в хората. Те вече потискат онова, което е в тях и то много надъблоко. И това затаяване им избива в различни комплекси. По-добре е да разпознаеш същността си и да я приемеш. Разбирам, че те притеснява това, че не сме авторитети, а звучим като такива и казваме кое е правилно и кое не. Просто и ние преди време бяхме на тяхното място и откривахме топлата вода. Не сме намерили формулата, намерили сме ключ към вратата, която ти позволява да бъдеш себе си.


Разбирам те, че не е нападка и ми е благ тона ти, надявам се ти също да ме разбереш по този начин. Просто наистина нямахме възможност по темите да зачекнем въпроса и едва сега се откри възможност. Това е само едно споделяне, надявам се да ти е дало възможност да вникнеш повече в гледната ми точка и мотивите за останалите ми коментари.

[error92]

Погрешно ни разбираш. За нас това е окей, ако е понякога, а не постоянно. И, ако се ограничиш до форума, наистина оставаш с това впечатление, но разговорите ни (било то във форума или навън) са една много малка опозиция на огромната пропаганда на медиите, киното и литературата, която всеки ден ти повтаря обратното. Когато в Cosmopolitan ти пишат ежедневно колко е нормално и добре да плачат мъжете, се случва точно това, което и тук - отиват в другата крайност. Ние се опитваме да балансираме нещата, да припомним алтернативата. Не ме разбирай погрешно, никога, никъде не съм говорил против чувствителността или характерното разнообразие, никого не желая да уеднаквявам и стандартизирам. Напротив, стараем се да предложим едно по-сантиментално и осезателно отношение към СМИСЛЕНИТЕ страни на живота. Да не си изливат хората романтиката в първите два дена; да не прехвалват любовта защото така са ги възпитали, а да я разберат по собствен начин; да не се втренчват нито прекалено много в другите, нито прекалено много в себе си; да се научат да вършат неща, които другия наистина ще оцени, а не които ти се заблуждаваш, че са значими и да чувстваш човека срещу теб длъжен и безчувствен; да не се предаваш пред проблемите; такива неща.

"Формулите" ни не работят, ако не разбереш замисъла зад тях и не приемеш светоусещането им. Да се правиш на недостъпен, защото е правилния подход, никога няма да се получи, ако не идва недостъпността ти от собствените ти виждания за живота. И тези, които пишем по този начин, не го правим, защото искаме да сме вървежни с жените. Ако не бях убеден, че това ми поведение ме прави по-добър човек (което мога дълго време да защитавам), нещо толкова повърхностно като лесни свалки никога не би ме мотивирало. А това е раздел "Любов", това се коментира, но мирогледът се простира много по-широко от едни взаимоотношения мъж-жена.

И ходим по барове, забиваме се, пием бира и сме цинични, защото ни харесва, а не защото е някакъв модел. Не си представяй човек, който ходи да прави мръсно на другите, за да си помпа самочувствието, напротив. Отпускаме си ограниченията и целим да се забавляваме - и ние, и останалите. Няма го самоцелното мачкане на хора, това не ни прави кеф, не сме агресивни зверове. Има много по-груб и агресивен имидж, който можеш да срещнеш сред хората. Той обикновено се поражда от това, че не знаеш кой си и къде се намираш, затова имаш нужда да се доказваш. Когато обаче имаш здрави принципи под краката си и знаеш къде стъпваш, нуждата изчезва. Ние тях се опитваме да споделим, тъй като малко или много по някакъв начин сме успели да надмогнем егото си.


Тоест, със всичките си приказки, ние не се стараем да потискаме нещо в хората. Те вече потискат онова, което е в тях и то много надъблоко. И това затаяване им избива в различни комплекси. По-добре е да разпознаеш същността си и да я приемеш. Разбирам, че те притеснява това, че не сме авторитети, а звучим като такива и казваме кое е правилно и кое не. Просто и ние преди време бяхме на тяхното място и откривахме топлата вода. Не сме намерили формулата, намерили сме ключ към вратата, която ти позволява да бъдеш себе си.


Разбирам те, че не е нападка и ми е благ тона ти, надявам се ти също да ме разбереш по този начин. Просто наистина нямахме възможност по темите да зачекнем въпроса и едва сега се откри възможност. Това е само едно споделяне, надявам се да ти е дало възможност да вникнеш повече в гледната ми точка и мотивите за останалите ми коментари.

+1...read and learn, b*tchez !

[fenkaaa]

Не че си станал п*тка,просто обичаш момичето.Няма как да я накараш да те обича повече,при положение,че ти не знаеш тя колко те обича.. някои хора просто не умеят да изразяват чувствата си по всяко време,но все пак ги има.И са много по силни от тези,които са на лице

[JoLLiE92]

ревеш като сте заедно? не знам като скъсате как ще е ;д

[den4o7]

ревеш като сте заедно? не знам като скъсате как ще е ;д

Глупава кифла