Има едно момче от училище,което доста често ме гледа и ми се усмихва.Всеки път когато влезе в скайп ми пише ;д.Подмята ми някакви неща,че ще излиза с момиче на кафе,ама да не съм ревнувала,щото били най-добри приятели от малки.В даскало почти не ми говори,мои приятелки ми казват,че може би бил срамежлив и за това.И ето тук идва проблема..когато е с най-добрите си приятели не ми казва нищо,а когато е сам - "здрасти,кво стаа" ;х. Просто един ден е супер мил и се държи страхотно,а на другия все едно не съществувам.Може би е от онези другите,които не знаят какво искат,има ме само за резерва ли, де да знам.Страх ме е да отида и директно да му кажа,правя му намеци и предполагам че знае,че не ми е безразличен.Ще прозвучи филмирано,ама пробвах да се откажа и не става-всеки ден го виждам.Казвам си "ако ме харесваше,щеше да направи нещо по въпроса..нещо повече от усмивките и поздравяването" и да,всъщност е така.Ама малка част от мен все още вярва,че не му е съвсем безразлично.Написах го да си излея душата,нареждайте ме че има 100 такива теми.Все пак ако има проблем - ключ.