Здравейте, хора!
Аз имам issues така да се каже. Доста при това. Опитвам се да не оправдавам сегашното си положение със семейството си (класически пример за прецакано детство) или с разни други неприятни неща, които са ми се случили, но предполагам, че всичко малко по малко ме е направило това, което съм в момента. Пълна каша общо взето. На 21, но се държа като на 13
Ще започна от нещо супер повърхностно, щото не знам как да обясня проблема си. По принцип не си падам много парти тип, но от време на време имам нужда да слушам силна музика и да танцувам, следователно се озовавам в някоя дискотека. Само че там неминуемо има момчета и в 90% от случаите някой идва да ми говори, иска да танцува с мен и т.н. Аз обаче не съм с намерението да флиртувам, а искам просто да танцувам и да забравя за всичко (електронната музика помага адски много), само че момчетата не разбират. И така, като ги отрежа, някои продължават да циркулират около мен разрушавайки цялото удоволствие, което музиката ми доставя, връщат ме в света, който съм накарала да изчезне. Защо е толкова сложно да се разбере, че някой може да е отишъл просто да послуша музика и иска да си тръгне сам? Затова едва ли не си налагам ограничения да не се обличам предизвикателно, да не танцувам предизвикателно, блабла, за да не привличам внимание, обаче това ми убива удоволствието, щото постоянно трябва да внимавам да не направя 'грешно' движение, да не си задържа погледа върху някой, да не си помисли 'нещо'.
Та, в целия си живот правя така, но тука е разделът за любовта. Поради цялата простотия и 'предпазливост', с която засипвам хората, и вероятно по още милион причини, доста трудно се сближавам с когото и да било и така се получава, че имам дузина приятели момчета (и момичета де, но те не ни интересуват сега). В началото са ми били само приятели, после с течение на времето нещо се е случило, с един съм се натискала, с друг не знам си какво, с последния ми 'просто приятел' се стигна до секс. После така става, че или те заминават за някъде далеч (разбирайте друга страна) или аз заминавам и така 'всичко се нарежда', щото не ги виждам повече. Тези всичките неща не съм ги планирала, не съм ги направила с идеята, че искам да сме повече от приятели или с такава някаква надежда, че има любов. Не съм и била влюбена в тях или поне така мисля. Случва се в момент на слабост от моя страна, когато се почувствам самотна (и понякога смесено с алкохол). Не мога да говоря за техните мотиви, но предполагам, че е ясно – все пак са момчета и като видят възможност...
В същото време никога не съм имала връзка, някой, който да нарека 'гадже'. Сега се намирам в такава ситуация, че след момчето, с което правих секс, вече ме е страх да си говоря с момчета едва ли не, да не би да станем 'само приятели' и после пак просто да се прецака всичко. Не знам как да пращам ясни сигнали какво искам точно, в повечето случаи не знам какво искам като цяло. Само знам, че адски много ме уморява цялото поставяне на граници, кой какво ще си помисли, а у, видиш ли да не дам на някой напразни надежди. Как да спра порочния кръг, в който съм затънала? Може би ще кажете, че е доста просто – да не си свалям дрехите следващия път. След момчето със секса буквално съм ограничила контакта си с хора, отказах хората. Само че не след дълго срещнах едно момче, което ми харесва за нещо повече от приятел и естествено ме е страх, че пак нещо ще прецакам или в най-добрия случай ще си останем само приятели. И се държа като пълен идиот около него.
За да завършим композиционната рамка – като съм в дискотека (и съм в по-флирт настроение) не ми е комфортно да танцувам с приятелите си момчета, и предпочитам да танцувам с непознати до момента, в който ми кажат името си или някаква по-лична информация. Не си падам по свалките за една вечер, обаче честно казано ми изглежда по-привлекателно от това да не знам какво точно иска поредния 'просто приятел'. Тези непознатите хора в дискотеките поне е ясно, че искат секс и доколкото не знам нищо за тях и няма как да се привържа, мога да се забавлявам адски много. Таа, предполагам, че имам страх от обвързване, страх от зарязване, страх от каквото се сетиш, някакви предложения какво да направя? Колко ли тролване ще има в тая тема :Д