Ето и малко продължение на историята:
Темата я бях пуснал в събота, а в неделя се видяхме (дойде на гости у нас). Бях настинал и тя се държа тоя път наистина хубаво и грижовно - през 5 минути проверяваше, дали съм завит. Ако не бях - завиваше ме, прегръщаше ме (то и аз нея, разбира се), целуваше ме и си личеше загриженост заради болестта. Сега съм я оставил тя да реши, кога ще излизаме и кога - не. Именно някакви таива неща ме подлъгват - казвам си: а, тя се е оправила, осъзнала се е, ще ѝ простя. И после пак аз опирам пешкира...
Пишем си по skype, търсим се взаимно, но няма да съм аз този, който пръв ще каже "ае утре да се видим след даскало ?".
Щом съм толкова досаден и я притеснявам, да се оправя.