- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Доколкото ме познавате, бихте ли ме приели за ваш приятел?
Питам ви сериозно.
Мога да се хвана на бас, че на живо си някакъв мълчалив и сдухан.
Не съм никак мълчалив. Вярвайте миМога да говоря с почти всички хора без никакъв проблем. Mного съм общителен дори. Повече от необходимото. Открит съм, сърцат съм, купонджия съм. Единствено в самочувствието ми хлопа дъската, но никой не разбира. Не давам вид на човек без самочувствие, макар и да нямам никакво. Ама като ви кавам никакво - имам предвид наистина никакво. Сдухан съм, защото нямам самочувствие, но ако питате някой мой приятел, той никога няма да каже, че съм сдухан. Само аз си знам, че нямам грам, ма наистина грам самочувствие.
Дуре, извинявай мило![]()
И що нямаш никво самочувствие?
В щастието не се самозабравяй, в нещастието не се отчайвай.
Не искам да разказвам. Откакто се помня съм все така неуверен в себе си. Искам нов живот, за да мога да постигна нещо. Иначе ще си остана една мижитурка, ще прекарам живота си като квартален пияница и ще умра от препиване, цироза и т.н. сам, изоставен от всички... От ден на ден ставам все по-самотен и самотен. Все по-нещастен и все по-неуверен. Както и да е, всеки с проблемите си.