- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Доколкото ме познавате, бихте ли ме приели за ваш приятел?
Искаш рецепта.
Стегни се.
Игнорирай всяко чуждо мнение.
И си развий малко психиката.
E що не отидеш на психотерапевт?
В щастието не се самозабравяй, в нещастието не се отчайвай.
Ако отидеш на психолог, ще научиш нови неща за себе си.
D1esel Това че ще те науча как се живее беше просто майтап.![]()
Нямам квалификация за психиатър.
Аз преди използвах техники сродни с медитацията за да влияя върху съзнанието си.
Но не ти го препоръчвам.
Но пък може да пробваш медитация в нея няма нищо опасно.
Имаш тепърва да учиш много за себе си. Няма как да знаеш всичко за себе си като си на 20 или на колкото си там. Нямаш достатъчно опит, не си бил в достатъчно ситуации. Освен това преценката ти не е обективна и е замъглена от това как възприемаш себе си.
Психологът (не психиатърът) може да ти даде гледна точка различна от твоята, на приятелите ти, на родителите ти или на нас. Да имаш достъп до различни интерпретации е ценно за теб.
Според мен от психолог имат нужда хората, които не могат и никога не търсят грешката в себе си. Аз обаче знам какви са причините, вътре в мен, които ме карат да нямам самочувствие. Освен това съм нершителен, лесно колеблив, със слаб характер, лесно се паникьосвам в мислите си относно бъдещето, макар че в трудни ситуации винаги запазвам страхотно самообладание. Мисля си, че няма да мога да се уредя добре професионално, въпреки че съм убеден, че притежавам страхотни качества за работа, а именно - отговорен съм, когато поема ангажимент към някого го изпълнявам, умея да работя с хора, общителен съм, Чувствам се прецакан. Виждам другите как живеят и аз как живея. Това ме отчайва още повече. Нямам истински прятели. Моите не са мой тип хора, а на 20 години вече е много трудно да си намериш подходяща компанията, защото хората трудно допускат нови приятели до себе си, особено ако става въпрос за компания. Искам да мога да бъда спокоен. А депресията се дължи на външни фактори, в примес с ниското ми самочувствие. Страхувам се от промени. Понякога си мисля, че след години, ако все пак успея да уредя живота си, няма да съм щастлив, защото ще съм пристрастен към неспокойствието. Освен това много се притеснявам, че няма да мога да изпълня единствената си приказна мечта, а именно да създам семейство. А другата ми мечта е просто да живея спокойно, пък щастието колкото - толкова.
А също и тези, които толкова са фиксирани върху грешките си, че не могат да продължат да живеят нормално.
Това което написа е перфектният материал за един психолог. Когато чуе това, ще те убеди, че за някои неща дълбоко грешиш, най-вече за тези за които едва ли не си се предал. Това можем да направим и ние, но няма да ни повярваш. Същите неща казани от психолог ще имат по-голяма тежест в ушите ти, само защото е психолог.
Да. Не е защото съм ти някакъв фен, а защото бих бил приятел с всеки. Разбирам се добре даже с простаците.
ima edna duma koqto nikoga ne kazvam i tq e nemoga
[img] http://4.bp.blogspot.com/_9XjzP3JBrG...0/Paramore.jpg [/img]
Don't wanna hear your sad songs
I don't wanna feel your pain
When you swear it's all my fault
'Cause you know we're not the same
No, we're not the same, oh, we're not the same
Сигурно мога да развивам някви теории, ама те са породени от повърхностните неща които съм чел, както и от това, че ми се е налагало да се оправям със собствените си проблеми. Но това не може да се сравни с разсъжденията на човек, който всеки ден си говори с най-различни хора с най-различни характери и най-различни проблеми. Както и да е.
Свързано е с депресията и ниското самочувствие. Ако намериш нещо, в което да си в свои води, ще се чувстваш доминантен. Когато си доминантен, не си нито нерешителен, нито колеблив.
Затова е грешно да се правят планове за години напред, когато трябва тепърва да си изпълниш плановете за деня, за седмицата, за месеца. Започни с малки стъпки и избягвай да мислиш много напред във времето.
Работил ли си някога? Търсил ли си работа? Не мисля, че можеш да се ангажираш с каквито и да било очаквания за професионалното ти развитие, ако не си. Започнеш ли да работиш, пред теб ще се открие един съвсем нов свят от различни междучовешки отношения, който тепърва ще трябва да опознаваш. Отначало обаче ще бъдат благосклонни към теб и грешките ти няма да са фатални. Няма нищо непоправимо докато си още млад.
Ех, сравняването. Всички го правим малко или много, но е грешно. Грешно е най-вече да се сравняваш с хора, които по подразбиране им е по-лесно от теб, поради различни причини. Ти трябва да приемеш, че имаш да се справиш с определени предизвикателства, които са си лично твои. А другите не ги мисли - те си имат собствени грижи, защото всеки малко или много си е пациент.
Не е задължително "да си намираш компания". Можеш да общуваш с по един или двама приятели едновременно. Аз лично не одобрявам компаниите, защото винаги има някакви интриги в тях, а ако са големи, все трябва да се съобразяваш с някого и да правиш огромни компромиси. Приятели обаче можеш да си намериш лесно, просто трябва да се поставяш в различни социални ситуации.
Както вече казах, трябва да приемеш факта, че имаш собствени, лични предизвикателства и трябва да намериш сили да водиш тази борба. Това ти е работата и няма къде да избягаш от нея.
Защото не са ти се случвали достатъчно често. Или ако са се случвали изобщо, са ти носели негативна промяна. Или и двете. Най-добре е в случая да се хвърлиш стремглаво и нарочно да търсиш промени. Като добиеш опит с тях, страхът ще изчезне.
Колко точно стрес ще имаш, зависи изцяло от теб: дали ще предприемаш нещо за да се справиш с него и дали ще търсиш помощ в справянето си.
Реши си по-неотложните проблеми и после мисли за семейства.
Дотук говорих твърде абстрактно. Какво трябва да направиш конкретно:
1. Угаждай на себе си. Прави неща, които ти харесват. Чети книги, които искаш да четеш, запиши се на курс по нещо, което ти е интересно, примерно чужд език, спортувай. Има хиляди спортове и все някой от тях ще бъде подходящ за теб, ще те мотивира и изпълва. Никога не се самоизяждай и самонаказвай за нещо, което си направил. Ако ти харесва да пътуваш, пътувай. Намирай съмишленици в това, което правиш. Ако са слабо мотивирани лентяи, бъди им лидер. Купувай си материални неща, които искаш - дрехи, електроника и т.н.
2. Угаждай на самочувствието си. Изключително много неща зависят от него. Разглеждай самочувствието си като капризно гадже. Ако правиш неща за него, ще е щастливо и ти ще си щастлив. Ако не, ще се депресира и ти покрай него също. Примерно аз наскоро имах съмнения, че искам да завърша. Накрая си казах "Престави си се само с тази диплома, от този университет. Няма ли да си дупЕ? Самочувствието ти няма ли да се зарадва?". И сега нямам съмнения.
3. Тъй като имаш проблем със социалната си среда, трябва да се ориентираш в нова такава. Хора, с които заедно да ходиш на същите дискотеки, в които искаш да ходиш. Или да пътуваш до местата, до които искаш да пътуваш. Намери някаква доброволческа дейност, която да те влече: червен кръст, зелени балкани, студентски организации, политика, каквото искаш. Там ще се запознаеш с нови хора.