Доколкото ме познавате, бихте ли ме приели за ваш приятел?

[D1esel]

Атеншън хоринг от такива пропорции си е симптом на сериозен проблем според мен.



Не е абсурдно, а е съвсем нормално. Работата е там, че това, че го търсиш точно тук показва, че няма кой да ти го даде в реалния живот. Ок, проблемът си е твой, твоя работа е да го разрешиш (ако искаш). Или пък имаш тенденцията да изпадаш в депресия, при което е хубаво да има с кого да говориш. Ок, нямаш приятели, идваш да го обсъждаш тук, с нас.

Въпросът е дали имаш право да искаш от нас да сме ти изповедници. Цялата кофа е залята от твои теми и от бътхърт на тема отношението към гейовете. Много пъти си се показвал като склонен да тролваш. Накрая никой не вярва, че това което пишеш дори е истина. Като лъжливото овчарче. Ние не сме благотворително дружество и не сме длъжни да ти четем драмите. Но можем да го правим въпреки, че не сме длъжни. Въпросът е да си го заслужиш с отношение. В твоята ситуация се изисква да покажеш доста повече скромност, отколкото си показал. Да пуснеш тема в която да говориш за драмите си - куул. Да наводниш целия раздел с бътхърт - нот куул.

Aз имам приятели, но те не са приятели в истинският смисъл на думата. Просто излизаме, забавляваме се, но за сериозни неща или да им споделям - и дума не може да става. Макар, че те ми споделят. Те си мислят, че всичко ми е наред. Знаят за проблемите ми, но не предполагат, че ме измъчват изобщо.
Аз съм в депресия, от доста време вече. Това не е тенденция. Не съм типичният депресивен тип, но за втори път изпадам в депресия. Първата продължи около 3 години. След това имах 2-3 години, в които мога да кажа, че бях спокоен и щастлив. Но от 2009-та насам всичко върви надолу, във всяко едно отношение. Дори от края на 2008-ма.
Аз съм склонен да тролвам. И в повечето случаи наистина тролвам. Но мисля, че всеки една моя тема може да се разбере по начина, по който е написана дали е трол или не. В слуачая тази не е.
Аз съм много скромен в живота, но тук не съм, може би чрез форума компенсирам по някакъв начин липсата си на самочувствие. Въпреки, че образът ми тук е напълно измислен, плод на голямата ми фантазия. Да, голям съм фантазиор.
Аз не пуснах темата, за да ви занимавам с драмите си, а просто, защото ми се искаше няколко човека да ми кажат, че ги кефя, че съм има направил вероятно добро впечатление. That's it. Ще продължавам да си трполвам, както и да пускам сериозни теми, когато ми се пускат такива. Винаги съм го правил така и смятам и за в бъдеще да го правя, докато не изляза от депресията, ако изобщо някога изляза. Защото усещам реална опасност да не изляза. Тогава ще си пиша тук докато пукна.