Не мога да я разбера, какво иска - заслужава ли си да се боря ?
Здравейте.
Аз и приятелката ми ходим вече 3 месеца. Аз съм на 19 години, а тя е на 17. Държа наистина на нея, опитвам се да ѝ го доказвам когато, с каквото мога и попринцип се държи супер с мен.
Но има моменти, в които избива нещо в поведението ѝ и почва да прави простотии напук. Ето - преди около месец бяхме на кръчма цялата компания, тя по едно време реши, че няма да ми говори, без да съм ѝ направил каквото и да било. Тръгвам да я изпращам, тя мълчи и само се киска. Аз я питам "какво има ?", а тя "не, нищо" и продължава да не ми говори, а да ми се хили.
На следващия ден почва с обяснения "не можах да повярвам, че ми се хвана снощи" и някакви такива глупости.
Мислех, че нещата са се закрепили, но какво стана снощи - тя ми каза, че ще ходи на кръчма с приятелки - по женски, а после можело и да се видим. Ок, няма проблеми, нека се видят, все пак са приятелки. Но изведнъж ми звъни един мой познат, чието гадже е в компанията и ми казва, че и той е там, както и гаджето на още едно момиче от компанията на моята. Почувствах се тъпо и реших да ѝ звънна, да видя, какво ще каже тя. При което тя се ядоса и почна да ми вика: ми щом съм решила да те не викам, значи така трябва. Дойде по едно време у нас, нацупена, затова че съм ѝ звъннал и че съм се бил ядосал (не бях ядосан, но наистина доста объркан от цялата ситуация - казва че е по женски, а там са гаджетата на 2 нейни приятелки, които са и мои познати).
А ето и какво точно следва - тия дни нещо ми бе скапано настроението, защото нон-стоп чета за кандидат-студентски изпити и всичко ми е избръмчало. Някакво го бях ударил на депресия.
Тя вика: можеше да остана у вас да спя, но ще се прибера. Ти така си го направи.
Аз я помолих да остане, защото знаеше за настроението ми (т.е. сдухването) и двамата знаехме, че ако остане, нещата ще се облекчат, но тя категорично отказа
Като я питах, защо така прави, тя отново каза: ми защото така съм решила. В крайна сметка си тръгна, а сега казва, че и тя не знае кво иска, защото винаги взима някакви спонтанни решения, пък после квото се случи.
Опитвах се да правя всичко, за да се чувства добре с мен, но заслужава ли си да се боря за човек, който има универсален отговор "ми щото така съм решил ?"
Последно редактирано от r0073x : 03-31-2012 на 05:33