Страх, объркване, страх. В цялата ти тема прозират те. Страх от самотата, неудовлетворение от нея, но и страх от обвързване, неудовлетворение от предишните ти опити. Страх от това да бъдеш забелязана, но и страх от това да останеш в периферията. Страх да не останете "просто приятели", но и страх от това да пробваш. Твоят порочен кръг е система от неудовлетворяващи те ситуации. Да се довериш и отдадеш, да пробваш, оставяйки уязвима, да дадеш възможност да те наранят или отхвърлят се явява плашеща възможност, противоречаща на инстинктите и опита ти. Да останеш в периферията и по повърхността с безсмислени афери, без чувства, без дълбочина на обвързването не удовлетворява желанията и копнежите ти.
Това просто да държиш свалячите в дискотеката или обожателите където и да е другаде на разстояние не е трудно. Това да получиш мъжко внимание, когато го искаш, също. Проблемите ти ми се струват много по-дълбоки от тези, които могат да се решат със съвет в тийн форум. Причините за тях трябва да намериш сама, а намирането на подходящия подход за решаването им(макар самото решение да ни се струва лесно, ясно и прекрасно и вече ти го посочиха) може да се окаже труден и трънлив път. И трябва сама да го усетиш и изминеш. Това не е настроение, не е просто срам или плашливост от едно определено нещо. Наистина няма нищо лошо или страшно да посетиш специалист. Въпреки ширещия се глупав предрасъдък, там не ходят само луди, нали Наистина ми се иска да ти кажа нещо, което действително да ти помогне, но се чувствам безсилна пред недостатъчната информация и липсата на достатъчно знания, че да открия причинно- следствените връзки дори и да я имах. Изправяла съм се пред подобна ситуация. Да ти кажа просто, че трябва да преодолееш своите вътрешни и понякога скрити страхове и ограничения, ми се струва лесно, но безсмислено.
Първо, не споменах, че в момента съм на Еразъм, което променя доста нещата. Преди да замина по Еразъм бях в периода – 'аз заминавам след няколко месеца, няма никакъв смисъл да започвам нещо сериозно, нищо няма да излезе', сега съм в следващата фаза- 'сега съм на Еразъм, има още 2 месеца, всичко, което става тук е преходно'. Съответно момчето, което харесвам няма обратен билет (за САЩ) и не знае какво ще прави, решил е да остане в Европа, обаче Европа е доста обширно понятие. После си мисля, че като си дойда в България ще съм в следващия период – 'още една година и завършвам, после най-вероятно магистратура някъде далеч от България'. Постоянно правя така.
Umri, за несъответстието, което виждаш – като цяло доста неща около мен не се връзват. Тук е доста по-ясно какво искат хората по дискотеките – ако отидеш на Еразъм парти общо взето няма шанс някой да иска да те опознава, освен ако не вярваш в хепи енда. Ако отидеш на нормален клуб, където местните хора ходят, е по-различно.
За детството си не ми се навлиза в подробности, че ще стане твърде грозно, ако супер много на някой му е интересно – на лично.
Благодаря на всички, съгласна съм, че няма да се реши проблемът ми във форума. Не съм фен на психологията, но може и да ѝ дам шанс
PinkPan7her , не знам дали може до това да сведе поблемът ми. Всичко при мен е на периоди. Следователно понякога наистина не мога да общувам с момчетата, понякога го правя с лекота. Гадното е, че не мога да управлявам периодите, не знам от какво зависят. Опитвам се да се 'наслаждавам' на тая непредвидимост, ама мамка му, доста е трудно