Така, искам да изясня, че ние не сме си го харесали. Той е наистина много добър човек, когато той нямаше гадже и бяхме в неговия град сме били и на гости у тях (отсядали сме), прекарвахме 24 часа заедно и тн. Приятелството ни е истинско и ние и той сме го доказвали много пъти (сега няма да ви разказвам и тн.) тук не стои въпроса истинско ли ние приятелството или не. Ние напълно разбираме, че му е време за семейство, не е въпроса и че ако не се чуваме 1 ден, няма да сме приятели вече. Проблемът според мен, е че той иска да се съобрази с ревността й, която за мен е неоправдана, а за да се съобрази с нея, ние трябва да си намалим разговорите.
Аз не виждам какъв е проблема ако са на кафе примерно и някоя от нас звънне той да вдигне и да говори 2 мин.

Освен това (както сме свикнали да се чуваме по много пъти, той също звъни и когато ние сме на срещи и тн) и нито една от нас не се е нацупила. Защото в крайна сметка с гаджета или не приятелите са завинаги, ако някой иска да е с мен трябва да свикне, че аз имам и приятели. Нито едно момче, не ми се е цупило, че той звъни. Аз казвам, той ми е само приятел, живее на 500км и нямаме възможност да се виждаме често. Точка.

Вече се чудя в нас ли е проблема илии нз?!