Аз лично доста често завиждам, кога благородно, кога не, ако изобщо може да има благородна завист. Интересното е, че започнах да завиждам от скоро. Преди много рядко се случваше. Според мен всеки човек завижда, но важното е да успееш да останеш човек и да превъзмогнеш завистта си. Т.е. да не позволяваш на завистта да те кара да правиш злини на другите хора, да ги прецакваш, защото те е яд на тях. Аз смело мога да заявя, че наистина никога не ми се е случвало от завист да правя зло. При вас как е положението?