Значи на 15 години съм . И за моите родители винаги ще си остана дете . Винаги съм бил свитичък , скромен , възпитан , учтив и най вече срамежлив . 8 клас съм и в началото на годината си поставих за цел да изкореня и премахна срамежливостта ми . Е да до някъде се получи . Това не ми е сегашният проблем . Проблемтъ е следния : За мойте родители винаги ще съм дете . Постоянно ми звънят къде съм , защо не си идвам от училище , ако искат да ме видят ( примерно майка ми иска да се срещнем ) не подлежи на коментар , а трябва да отида . Отидох , защо ? - За да обядваме . Да може и да не е сериозен проблем , но искам малко повече свобода . Кажете ми как да разговарям с родителите си . Винаги като обърна тази тема и го приемат на шега и не ги интересува . в