Ревност. (към момчетата)

[Chacho]

Ако опасността, някой да ми гепи гаджето, е реална (не просто фикс-идея, както е в повечето случаи на параноична ревност). И ако аз съм толкова заблудена, че да не го забелязвам, това ме прави просто глупава.

Не казвам, че е умно. Това, което се опитвам да кажа е, че ревността не винаги произтича от неувереност. Може да си уверен, че можеш да дадеш всичко, което другия иска. И въпреки всичко, заради склонността му да го получава от който му го предложи на момента, да идва от оправдано недоверие. Тва също е глупаво, ма хората си крепят фалшиви връзки с липса на доверие. Още една ситуация: може да си много по-добър от останалите, но просто защото си омръзнал на отсрещния човек, той би ти изневерил и затова да ревнуваш. Пак глупаво, пак има такива хора. Същите тези, които не искат да признаят пред себе си, че връзката им се е съсипала и пишат теми или плачат на рамото на приятели.

[x7aZzy]

О, напълно си прав. Но какво ще направи или почувства другият (дали ще изневери, или ще се отегчи), не зависи от теб. Може изневярата да е продиктувана от твоите действия или твоите несигурност и недоверие, но ти не си отговорен за постъпките на другите. Човек е отговорен единствено за своите действия и чувства. Фактът, че човек не може да контролира другите, е плашещ за много хора. Поражда несигурност. Какво прави той/тя, когато не сме заедно, с кого е, какво си мисли и т.н. Подобни мисли са в основата на ревността. За мен е глупаво да се притеснявам за неща, които не зависят от мен. От мен зависи да покажа на човека до мен, че го обичам. Нито повече, нито по-малко.

Ако ти си уверен в себе си, няма защо да изпитваш несигурност спрямо партньора. А това оправдано недоверие няма място в една връзка. Защо да тръгвам с някого, за когото знам, че не мога да вярвам? Както каза - фалшиви връзки с липса на доверие.

За втората ситуация - ако някой ми изневери, няма да ревнувам. Може да се почувствам предадена, наранена, уязвима, може да поискам да му отмъстя, но няма да изпитам ревност. Ревността е стремеж да запазиш нещо, което мислиш, че ти принадлежи - ако ми изневерява, няма да искам да го задържа. По-скоро ще искам да го скопя.

[Chacho]

x7aZzy, разбирам те. Аз също имам някакви разбирания, които ме пазят от ревност и смело мога да кажа, че ми е чужда, колкото и беден опит да имам с връзките. Става на въпрос, че ще има много хора в живота ни, които срещаме (или сме срещали), които ревнуват. Въпросът е защо ревнуват. Аз само изброявам различни причини, за да можем да разпознаваме проблемът на човека. А, че повечето са тъпанари, не знаят как да си решават проблемите и ревността им пречи - това е друг въпрос. Даже не съм тръгнал да им решавам проблема. Авторката просто иска да им влезне малко в съзнанието.

[kpackapgo]

Със сигурност не е заради ниско самочувстие...

[Chacho]

Такава аргументация и в Харвард не са виждали.

[Bomber]

Не знам защо ревнуват (реална история)забелязал съм една такава тенденция че хората(момчета),които са били самотни във определена част от живота им ревнуват много приятелките си и се вманиачават(стават досадни)във това дали някой не я гледа и други такива изпълнения
Другия вариант момчето много да харесва и държи на момичето и да го е страх някой да не му я открадне

[anonymous708973]

PinkPan7her, уцели от къде съм.

И моето участие в темата приключи.
Бургас е като някъв Чернобил, когато стане дума за връзки, отношения и любов. Повечето сте яко във филма.

[broken-barbiee]

И моето участие в темата приключи.
Бургас е като някъв Чернобил, когато стане дума за връзки, отношения и любов. Повечето сте яко във филма.

е, не с лошо за Бургас де.. Ама не мога да отрека, че си толкоова права..

[DarkTemplar]

Аз съм противник на ревността, но някои хора просто имат нужда от нея. За определени примитивни типажи тя дори е израз на любов и привързаност - "щом ме ревнува, значи ме обича/държи на мен" (омг..).

Всеки път, когато се захване тази тема, се сещам за една моя любима сентенция, която чух от бивше гадже: "Когато няма повод, да се ревнува е глупаво, когато има - вече е късно." Мисля, че доста добре описва абсурдността на това чувство.

Бургас е като някъв Чернобил, когато стане дума за връзки, отношения и любов. Повечето сте яко във филма.

Голата истина.

[awerw]

Когато ви ревнуват, търсете проблема във вас, не в момчето! Не вярвам да ревнуваме без никакво основание. Като откриете проблема може би за вас няма да е проблем, но при мъжете е съвсем различно и няма да ни разберете.

[PullMeCloser]

От Бургас съм и единственото гадже, с което ми се е случвало такъв тип...забрани и тн не беше от тук. Не знам на какви толкова сте попадали, обаче на никоя от приятелките/ приятелите ми не се е случвало такова чудо. Егати, че това кой би го търпял?

[Irti]

Когато ви ревнуват, търсете проблема във вас, не в момчето! Не вярвам да ревнуваме без никакво основание. Като откриете проблема може би за вас няма да е проблем, но при мъжете е съвсем различно и няма да ни разберете.

+
Когато открият проблем той изчезва, защото тя почва да се дуе и не дава друго мнение освен нейното. Всички ги знаем тези работи как стават.. за повечето никога това не е проблем и малко се интересуват да се поправят.

[Bomber]

Бургас е като някъв Чернобил, когато стане дума за връзки, отношения и любов. Повечето сте яко във филма.[/QUOTE]
Много си права тук в Бургас не може да става и дума за подобни отношения всичко е така ако не си някой със кола пари и нацепен тук само това се търси и това е на първо място всичко друго остава на заден план

[Murzeluvam_i_sportuvam]

такова нещо ревност няма..... всичко е въпрос на доверие.... това, че ние мъжете сме недоверчиви си ни е в природата. мое мнение

[djipsito]

По принцип е така, ама има доста хора, които ревнуват наистина без никакво основание. Дет се вика и от въздуха...

Тва към Ирти и другото момче, дето не можах да му запомня ника ;д

[DiabolicalSoul]

Chacho не винаги. Познавам момиче на 17 с приятел на 22 и той не я пуска да отиде до мола с приятелки, а тя не го пуска да ходи на кафе, защото сервитьорките много го харесвали.. /и това е едно от малкото неща, които казвам, защото има още доста../

не от неговата възраст - от ТВОЙТА!!!

иначе по темата. Аз например не ревнувам (нз що, просто ако някоя ме харесва е с мен, ако тръгне да се задява с някой друг... ами, любоф, кво да им преча)
Но трябва да си призная, че има момичета, които нарочно дразнят. Имал съм и такива гаджета... не разбрах защо го правят, но постоянно провокират ревност с действията си умишлено. А колкото до момчетата, които ревнуват, еми, може би липса на увереност; може би, познават добре партньорките си и има защо да ревнуват.

Като цяло възрастта си е фактор. Аз хем не ревнувам, хем случвало ми се е да излизам с момиче на 16... еми на тая възраст няма как да не я ревнуваш - тресат ви хормоните, ебе Ви се (не ме хейтвайте за тва - така си е), купони по вилички и апартаменти, първи по сериозни напивания, момчетата гледат да минат квото могат, вие още сте неуверени и сте готови да им пуснете на някой купон...... абе зависи си от хората в крайна сметка : Р

[ForzaFelipe]

Еми в природата ни е,а на вас ви е в природата да се фръцкате напред назад и винаги да привличате окото...какво се очаква да направим ние...

[Murzeluvam_i_sportuvam]

По принцип е така, ама има доста хора, които ревнуват наистина без никакво основание. Дет се вика и от въздуха...

Тва към Ирти и другото момче, дето не можах да му запомня ника ;д

Ако говориш за моя ник... и аз го бъркам като влизам в профила си...

[anonymous708973]

Но какво ще направи или почувства другият (дали ще изневери, или ще се отегчи), не зависи от теб.
Може изневярата да е продиктувана от твоите действия или твоите несигурност и недоверие, но ти не си отговорен за постъпките на другите.

Не си отговорен, разбира се, но пък адски много зависи от теб дали другият ще изневери или ще се отегчи. Не бъркай двете понятия.

[a1a2b3v]

Всеки път, когато се захване тази тема, се сещам за една моя любима сентенция, която чух от бивше гадже: "Когато няма повод, да се ревнува е глупаво, когато има - вече е късно." Мисля, че доста добре описва абсурдността на това чувство.

Доста добре казано. А и по принцип смятам, че с ревност може да се предизвика изневяра. В смисъл ако постоянно те обвиняват, че си бил с някого или не ти дават свобода е много верояно накрая да ти писне от това държание и да изневериш.

[pornalation]

Според мен просто си попадала на такива момчета... аз винаги съм се старал да бъда в границите на нормалното и да не натягам... за съжаление има доста от другите

[x7aZzy]

Не си отговорен, разбира се, но пък адски много зависи от теб дали другият ще изневери или ще се отегчи. Не бъркай двете понятия.

Настроенията на другия може да се влияят от моите действия, но не са обвързани с тях. Това, че е по-лесно някой да оправдае постъпките си с мен, не означава, че те зависят от мен.

Не знам дали аз ги бъркам, или може би ги разбирам по различен от теб начин. Нещо да зависи от мен означава аз да мога да го предотвратя, аз да спра процеса, аз да го започна, аз да следя развитието и т.н. В неговата изневяра обаче аз не участвам, поне не пряко.

Искаш да кажеш, че ако аз се държа като кучка - ще ми изневери, или ако съм скучна - ще се отегчи. Да, възможно е. Ето затова комуникацията е задължителна във всяка връзка. Ако аз знам той как се чувства, защото ми го е казал, тогава действията му малко или много ще са подчинени на моето знание. И пак няма да зависят изцяло от мен. Но ако аз не подозирам какво се случва в хубавата му главица, защото той мълчи и повтаря как всичко е ок, тогава нищо не зависи от мен - той съвсем съзнателно ме изолира от себе си. И когато се стигне до изневяра - "Не се чувствах ценен. Исках нещо различно. Ти си виновна. Трябваше да видиш, че не съм щастлив".

Естествено, не твърдя, че съм напълно права. Това е моето виждане. Тъй като не съм била във връзка с изневери, ревност и премълчаване, не мога да говоря от личен опит.

Моята идея: другият зависи от мен, когато става дума за подкрепа, обич, доверие. Но неговите действия и чувства са си негови, повлияни са от мен, но не са ми подвластни.

[jghgh]

jghgh, тя ревността нека е базмислена, ама няма да успееш да се убедиш в това, седейки у вас и гризейки си ноктите, задушавана от ревност.

Лол, а сцени ли да правя?
Мен си ми е цел да ставам по-добър човек с годините и имам желанието да спра да ревнувам. Ще се навивам ако трябва, ама ще спра. Даже мисля, че ще ми е по-лесно да се откажа от това чувство, защото именно то ми развали доста добра връзка : ?
Как да го преборя иначе.

[djipsito]

Лол, а сцени ли да правя?
Мен си ми е цел да ставам по-добър човек с годините и имам желанието да спра да ревнувам. Ще се навивам ако трябва, ама ще спра. Даже мисля, че ще ми е по-лесно да се откажа от това чувство, защото именно то ми развали доста добра връзка : ?
Как да го преборя иначе.

Едва ли можеш да го спреш тва чувство, по-скоро можеш да се научиш как да се държиш когато то се появи.
Аз като по-малка съм изпадала в истерии чак от ревност (не от вятъра, даваха ми поводи), пишех на въпросната, вдигах скандали и т.н...

След време една ревнивка, приятелка на мой познат почна да се държи по същия начин, както аз съм се държала преди и тогава видях и разбрах колко е грозно, смешно и тъпо тва държание. От тогава някак си от самосебе си почнах да си притъпявам изблиците. Честно казано нямам идея как трябва и как може да се изкорени тва чувство. Вижда ми се невъзможно.

[Chacho]

Едва ли можеш да го спреш тва чувство, по-скоро можеш да се научиш как да се държиш когато то се появи.
Аз като по-малка съм изпадала в истерии чак от ревност (не от вятъра, даваха ми поводи), пишех на въпросната, вдигах скандали и т.н...

След време една ревнивка, приятелка на мой познат почна да се държи по същия начин, както аз съм се държала преди и тогава видях и разбрах колко е грозно, смешно и тъпо тва държание. От тогава някак си от самосебе си почнах да си притъпявам изблиците. Честно казано нямам идея как трябва и как може да се изкорени тва чувство. Вижда ми се невъзможно.

Тва е начина. Като осъзнаеш колко е малоумно, ще те погнусява и ще потушаваш огъня още в зародиш. С времето съвсем избледнява.