Ревност. (към момчетата)

[Chacho]

Въпрос: Ако човек не е сигурен в себе си, задължително ли е да ревнува?

[x7aZzy]

Въпрос: Ако човек не е сигурен в себе си, задължително ли е да ревнува?

Ако е във връзка. Ако не е, е доста вероятно да ревнува приятелите си. И нищо в този живот не е задължително.

Когато не си сигурен в себе си, имаш нуждата да си сигурен в нещо друго/някой друг. Било партньор, приятел, семейство. Когато тази сигурност е под въпрос (както става с всичко, което не зависи от нас), се заражда страхът. Притеснението, че ще загубиш това, което цениш. Тук е уловката - не можеш да загубиш нещо, което не си притежавал. Човек не притежава любовта, нито доверието. Те изчезват в следствие на ревността и недоверието.

Човек ревнува, когато не получава достатъчно обич и безрезервна вяра в себе си. Но това, че от среща партньорът не те обича по начина, по който ти искаш, не означава, че не те обича. На теб може да ти се струва недостатъчно, но за другия това може да е всичката любов, на която е способен за момента. Колкото до безрезервната вяра - не може някой друг да вярва в теб, ако ти сам не вярваш в себе си.

Ревността е признак на слабост, зависимост, неувереност. Когато човек ревнува проектира тези чувства върху половинката си, получава се дисбаланс. Не може да искаш доверие, когато не показваш такова. Нито пък сигурност, щом се чувстваш несигурен.

Не ми се навлиза в подробности. Все пак всеки сам трябва да премине през този тийн-период на луда ревност и да разбере, че не гневът, мъката, безсилието, които поражда ревността, а спокойствието, увереността, силата, които обуславят вътрешния баланс, са гръбнакът на пълноценните връзки. И хубавият секс, естествено.

[Chacho]

Ако е във връзка. Ако не е, е доста вероятно да ревнува приятелите си. И нищо в този живот не е задължително.

Когато не си сигурен в себе си, имаш нуждата да си сигурен в нещо друго/някой друг. Било партньор, приятел, семейство. Когато тази сигурност е под въпрос (както става с всичко, което не зависи от нас), се заражда страхът. Притеснението, че ще загубиш това, което цениш. Тук е уловката - не можеш да загубиш нещо, което не си притежавал. Човек не притежава любовта, нито доверието. Те изчезват в следствие на ревността и недоверието.

Човек ревнува, когато не получава достатъчно обич и безрезервна вяра в себе си. Но това, че от среща партньорът не те обича по начина, по който ти искаш, не означава, че не те обича. На теб може да ти се струва недостатъчно, но за другия това може да е всичката любов, на която е способен за момента. Колкото до безрезервната вяра - не може някой друг да вярва в теб, ако ти сам не вярваш в себе си.

Ревността е признак на слабост, зависимост, неувереност. Когато човек ревнува проектира тези чувства върху половинката си, получава се дисбаланс. Не може да искаш доверие, когато не показваш такова. Нито пък сигурност, щом се чувстваш несигурен.

Не ми се навлиза в подробности. Все пак всеки сам трябва да премине през този тийн-период на луда ревност и да разбере, че не гневът, мъката, безсилието, които поражда ревността, а спокойствието, увереността, силата, които обуславят вътрешния баланс, са гръбнакът на пълноценните връзки. И хубавият секс, естествено.

А не може ли да си неуверен в себе си, но просто да не ти хрумва, че някой друг може да ти гепи гаджето? Една блажена недосетливост, просто не мислиш за това.


Колкото до възпитанието - винаги можеш да се промениш.

[broken-barbiee]

Chacho не бих казала, че е задължително, обаче всеки несигурен в себе си и с ниско самочувствие го прави.. Или поне това са моите наблюдения..

[Sanguine]

Момчета, момичета- наравно са в кюпа. Като май жените са по-истерични, а при мъжете изглежда има по-силно застъпено чувство за собственост.
Ревността не е липса на увереност в себе си или това което даваш, а липса на увереност и доверие в другия. За мен ревността е както най-естественото чувство, така и най-безсмисленото.Най-логичното като реакция и най-нелогичното като проява. Защото не води до нищо и не предпазва от нищо.

Дотук добре. Осъзнавайки всичко това прекрасно, аз все пак бясно ревнувам и подозирам. Защото доверието ми се струва ирационално като концепция, защото е и до характер и опит, защото човешката природа е изменчива и склонна към предателство. Не защото са ми изневерявали на мен(доколкото знам), а защото аз съм изневерявала. И знам, че изневярата не е нещо трудно както за извършване, така и за прикриване. Намирам за нормално да я изпитвам, но за глупаво да я проявявам. Колкото и безпредметни и нелогични да са слепите прояви на ревност, също толкова нерационално е и сляпото доверие.
Тези глупости- ревнува, защото си се запознала с някъв, забрани "няма да ходиш там,няма да излизаш"(обаче като ги чета си викам "бреей и тъпотии, а аз си мислех, че съм зле")- това е до време и до зрялост. Но оттам натакък е до характер, който години могат да смекчат, но едва ли ще променят.


Завиждам безумно на спокойните и всякога хладнокръвни характери.

[broken-barbiee]

Sanguine като ти зачетох поста много истини намерих вътре. И някак си нещо ме навежда на мисълта, че не е само до характер и години, а и до възпитание. Защото моите родители по празници и почивки винаги са разделени /живеем си заедно, но никъде не ходим заедно/. Баща ми постоянно ходи за риба и преспива на чужди места и веднъж не съм видяла мама да му се сърди. Или пък мама ходи с мен до Анталия /главно/ по почивки, докато баща ми не и той също не се цупи. Може би аз не възприемам ревността, защото в моето семейство оцъства. Не съм убедена, че това което пиша е правилно, но донякъде мисля, че е..

[Sanguine]

Barbiee, защо да е не? Това също е част от предишния опит на човек, от това какво е видял и възприел(особено нещата от детството са много важни). Ето, аз съм от другата страна на барикадата- родителите ми са разведени, майка ми е изневерила на баща ми. Като прибавим и възпитанието, дадено ми от него и от вуйчо(отгледана съм от тези двама мъже без никакво женско присъствие), за това как на никого не трябва да се доверяваш и разчиташ, картинката на сегашните ми възприятия изглежда ясна.

Колкото до характера все съм се надявала,че моят ще се смекчи. Твърде избухлив, твърде непримирим, горд, неразумен и мнителен. Това ми е пречило невероятно много. И все си казвах, че е защото съм малка/ млада, ще се оправи. Но оглеждайки се около себе си, в най-близките си роднини, на които съм се метнала, просто виждам, че не е до години, а са устойчиви черти(недостатъци понякога) на характера. Срещу някои от тях съм повела епична, безмилостна и засега безрезултатна борба.

[x7aZzy]

Ако опасността, някой да ми гепи гаджето, е реална (не просто фикс-идея, както е в повечето случаи на параноична ревност). И ако аз съм толкова заблудена, че да не го забелязвам, това ме прави просто глупава.
Но ако имам оправдано (а не сляпо) доверие в партньора си и ако съм уверена, че той ме обича, няма да се притеснявам, че някой ще ми го открадне. И прав си, няма да мисля за подобен сценарий.

[Chacho]

Ако опасността, някой да ми гепи гаджето, е реална (не просто фикс-идея, както е в повечето случаи на параноична ревност). И ако аз съм толкова заблудена, че да не го забелязвам, това ме прави просто глупава.

Не казвам, че е умно. Това, което се опитвам да кажа е, че ревността не винаги произтича от неувереност. Може да си уверен, че можеш да дадеш всичко, което другия иска. И въпреки всичко, заради склонността му да го получава от който му го предложи на момента, да идва от оправдано недоверие. Тва също е глупаво, ма хората си крепят фалшиви връзки с липса на доверие. Още една ситуация: може да си много по-добър от останалите, но просто защото си омръзнал на отсрещния човек, той би ти изневерил и затова да ревнуваш. Пак глупаво, пак има такива хора. Същите тези, които не искат да признаят пред себе си, че връзката им се е съсипала и пишат теми или плачат на рамото на приятели.

[x7aZzy]

О, напълно си прав. Но какво ще направи или почувства другият (дали ще изневери, или ще се отегчи), не зависи от теб. Може изневярата да е продиктувана от твоите действия или твоите несигурност и недоверие, но ти не си отговорен за постъпките на другите. Човек е отговорен единствено за своите действия и чувства. Фактът, че човек не може да контролира другите, е плашещ за много хора. Поражда несигурност. Какво прави той/тя, когато не сме заедно, с кого е, какво си мисли и т.н. Подобни мисли са в основата на ревността. За мен е глупаво да се притеснявам за неща, които не зависят от мен. От мен зависи да покажа на човека до мен, че го обичам. Нито повече, нито по-малко.

Ако ти си уверен в себе си, няма защо да изпитваш несигурност спрямо партньора. А това оправдано недоверие няма място в една връзка. Защо да тръгвам с някого, за когото знам, че не мога да вярвам? Както каза - фалшиви връзки с липса на доверие.

За втората ситуация - ако някой ми изневери, няма да ревнувам. Може да се почувствам предадена, наранена, уязвима, може да поискам да му отмъстя, но няма да изпитам ревност. Ревността е стремеж да запазиш нещо, което мислиш, че ти принадлежи - ако ми изневерява, няма да искам да го задържа. По-скоро ще искам да го скопя.

[anonymous708973]

Но какво ще направи или почувства другият (дали ще изневери, или ще се отегчи), не зависи от теб.
Може изневярата да е продиктувана от твоите действия или твоите несигурност и недоверие, но ти не си отговорен за постъпките на другите.

Не си отговорен, разбира се, но пък адски много зависи от теб дали другият ще изневери или ще се отегчи. Не бъркай двете понятия.

[x7aZzy]

Не си отговорен, разбира се, но пък адски много зависи от теб дали другият ще изневери или ще се отегчи. Не бъркай двете понятия.

Настроенията на другия може да се влияят от моите действия, но не са обвързани с тях. Това, че е по-лесно някой да оправдае постъпките си с мен, не означава, че те зависят от мен.

Не знам дали аз ги бъркам, или може би ги разбирам по различен от теб начин. Нещо да зависи от мен означава аз да мога да го предотвратя, аз да спра процеса, аз да го започна, аз да следя развитието и т.н. В неговата изневяра обаче аз не участвам, поне не пряко.

Искаш да кажеш, че ако аз се държа като кучка - ще ми изневери, или ако съм скучна - ще се отегчи. Да, възможно е. Ето затова комуникацията е задължителна във всяка връзка. Ако аз знам той как се чувства, защото ми го е казал, тогава действията му малко или много ще са подчинени на моето знание. И пак няма да зависят изцяло от мен. Но ако аз не подозирам какво се случва в хубавата му главица, защото той мълчи и повтаря как всичко е ок, тогава нищо не зависи от мен - той съвсем съзнателно ме изолира от себе си. И когато се стигне до изневяра - "Не се чувствах ценен. Исках нещо различно. Ти си виновна. Трябваше да видиш, че не съм щастлив".

Естествено, не твърдя, че съм напълно права. Това е моето виждане. Тъй като не съм била във връзка с изневери, ревност и премълчаване, не мога да говоря от личен опит.

Моята идея: другият зависи от мен, когато става дума за подкрепа, обич, доверие. Но неговите действия и чувства са си негови, повлияни са от мен, но не са ми подвластни.

[Chacho]

x7aZzy, разбирам те. Аз също имам някакви разбирания, които ме пазят от ревност и смело мога да кажа, че ми е чужда, колкото и беден опит да имам с връзките. Става на въпрос, че ще има много хора в живота ни, които срещаме (или сме срещали), които ревнуват. Въпросът е защо ревнуват. Аз само изброявам различни причини, за да можем да разпознаваме проблемът на човека. А, че повечето са тъпанари, не знаят как да си решават проблемите и ревността им пречи - това е друг въпрос. Даже не съм тръгнал да им решавам проблема. Авторката просто иска да им влезне малко в съзнанието.

[kpackapgo]

Със сигурност не е заради ниско самочувстие...

[Chacho]

Такава аргументация и в Харвард не са виждали.

[Bomber]

Не знам защо ревнуват (реална история)забелязал съм една такава тенденция че хората(момчета),които са били самотни във определена част от живота им ревнуват много приятелките си и се вманиачават(стават досадни)във това дали някой не я гледа и други такива изпълнения
Другия вариант момчето много да харесва и държи на момичето и да го е страх някой да не му я открадне

[DarkTemplar]

Аз съм противник на ревността, но някои хора просто имат нужда от нея. За определени примитивни типажи тя дори е израз на любов и привързаност - "щом ме ревнува, значи ме обича/държи на мен" (омг..).

Всеки път, когато се захване тази тема, се сещам за една моя любима сентенция, която чух от бивше гадже: "Когато няма повод, да се ревнува е глупаво, когато има - вече е късно." Мисля, че доста добре описва абсурдността на това чувство.

Бургас е като някъв Чернобил, когато стане дума за връзки, отношения и любов. Повечето сте яко във филма.

Голата истина.

[a1a2b3v]

Всеки път, когато се захване тази тема, се сещам за една моя любима сентенция, която чух от бивше гадже: "Когато няма повод, да се ревнува е глупаво, когато има - вече е късно." Мисля, че доста добре описва абсурдността на това чувство.

Доста добре казано. А и по принцип смятам, че с ревност може да се предизвика изневяра. В смисъл ако постоянно те обвиняват, че си бил с някого или не ти дават свобода е много верояно накрая да ти писне от това държание и да изневериш.

[awerw]

Когато ви ревнуват, търсете проблема във вас, не в момчето! Не вярвам да ревнуваме без никакво основание. Като откриете проблема може би за вас няма да е проблем, но при мъжете е съвсем различно и няма да ни разберете.

[Irti]

Когато ви ревнуват, търсете проблема във вас, не в момчето! Не вярвам да ревнуваме без никакво основание. Като откриете проблема може би за вас няма да е проблем, но при мъжете е съвсем различно и няма да ни разберете.

+
Когато открият проблем той изчезва, защото тя почва да се дуе и не дава друго мнение освен нейното. Всички ги знаем тези работи как стават.. за повечето никога това не е проблем и малко се интересуват да се поправят.

[djipsito]

По принцип е така, ама има доста хора, които ревнуват наистина без никакво основание. Дет се вика и от въздуха...

Тва към Ирти и другото момче, дето не можах да му запомня ника ;д

[Murzeluvam_i_sportuvam]

По принцип е така, ама има доста хора, които ревнуват наистина без никакво основание. Дет се вика и от въздуха...

Тва към Ирти и другото момче, дето не можах да му запомня ника ;д

Ако говориш за моя ник... и аз го бъркам като влизам в профила си...

[PullMeCloser]

От Бургас съм и единственото гадже, с което ми се е случвало такъв тип...забрани и тн не беше от тук. Не знам на какви толкова сте попадали, обаче на никоя от приятелките/ приятелите ми не се е случвало такова чудо. Егати, че това кой би го търпял?

[Murzeluvam_i_sportuvam]

такова нещо ревност няма..... всичко е въпрос на доверие.... това, че ние мъжете сме недоверчиви си ни е в природата. мое мнение

[ForzaFelipe]

Еми в природата ни е,а на вас ви е в природата да се фръцкате напред назад и винаги да привличате окото...какво се очаква да направим ние...