О, напълно си прав. Но какво ще направи или почувства другият (дали ще изневери, или ще се отегчи), не зависи от теб. Може изневярата да е продиктувана от твоите действия или твоите несигурност и недоверие, но ти не си отговорен за постъпките на другите. Човек е отговорен единствено за своите действия и чувства. Фактът, че човек не може да контролира другите, е плашещ за много хора. Поражда несигурност. Какво прави той/тя, когато не сме заедно, с кого е, какво си мисли и т.н. Подобни мисли са в основата на ревността. За мен е глупаво да се притеснявам за неща, които не зависят от мен. От мен зависи да покажа на човека до мен, че го обичам. Нито повече, нито по-малко.

Ако ти си уверен в себе си, няма защо да изпитваш несигурност спрямо партньора. А това оправдано недоверие няма място в една връзка. Защо да тръгвам с някого, за когото знам, че не мога да вярвам? Както каза - фалшиви връзки с липса на доверие.

За втората ситуация - ако някой ми изневери, няма да ревнувам. Може да се почувствам предадена, наранена, уязвима, може да поискам да му отмъстя, но няма да изпитам ревност. Ревността е стремеж да запазиш нещо, което мислиш, че ти принадлежи - ако ми изневерява, няма да искам да го задържа. По-скоро ще искам да го скопя.