Момчета, момичета- наравно са в кюпа. Като май жените са по-истерични, а при мъжете изглежда има по-силно застъпено чувство за собственост.
Ревността не е липса на увереност в себе си или това което даваш, а липса на увереност и доверие в другия. За мен ревността е както най-естественото чувство, така и най-безсмисленото.Най-логичното като реакция и най-нелогичното като проява. Защото не води до нищо и не предпазва от нищо.

Дотук добре. Осъзнавайки всичко това прекрасно, аз все пак бясно ревнувам и подозирам. Защото доверието ми се струва ирационално като концепция, защото е и до характер и опит, защото човешката природа е изменчива и склонна към предателство. Не защото са ми изневерявали на мен(доколкото знам), а защото аз съм изневерявала. И знам, че изневярата не е нещо трудно както за извършване, така и за прикриване. Намирам за нормално да я изпитвам, но за глупаво да я проявявам. Колкото и безпредметни и нелогични да са слепите прояви на ревност, също толкова нерационално е и сляпото доверие.
Тези глупости- ревнува, защото си се запознала с някъв, забрани "няма да ходиш там,няма да излизаш"(обаче като ги чета си викам "бреей и тъпотии, а аз си мислех, че съм зле")- това е до време и до зрялост. Но оттам натакък е до характер, който години могат да смекчат, но едва ли ще променят.


Завиждам безумно на спокойните и всякога хладнокръвни характери.