Ревност. (към момчетата)

[anonymous708973]

Но какво ще направи или почувства другият (дали ще изневери, или ще се отегчи), не зависи от теб.
Може изневярата да е продиктувана от твоите действия или твоите несигурност и недоверие, но ти не си отговорен за постъпките на другите.

Не си отговорен, разбира се, но пък адски много зависи от теб дали другият ще изневери или ще се отегчи. Не бъркай двете понятия.

[x7aZzy]

Не си отговорен, разбира се, но пък адски много зависи от теб дали другият ще изневери или ще се отегчи. Не бъркай двете понятия.

Настроенията на другия може да се влияят от моите действия, но не са обвързани с тях. Това, че е по-лесно някой да оправдае постъпките си с мен, не означава, че те зависят от мен.

Не знам дали аз ги бъркам, или може би ги разбирам по различен от теб начин. Нещо да зависи от мен означава аз да мога да го предотвратя, аз да спра процеса, аз да го започна, аз да следя развитието и т.н. В неговата изневяра обаче аз не участвам, поне не пряко.

Искаш да кажеш, че ако аз се държа като кучка - ще ми изневери, или ако съм скучна - ще се отегчи. Да, възможно е. Ето затова комуникацията е задължителна във всяка връзка. Ако аз знам той как се чувства, защото ми го е казал, тогава действията му малко или много ще са подчинени на моето знание. И пак няма да зависят изцяло от мен. Но ако аз не подозирам какво се случва в хубавата му главица, защото той мълчи и повтаря как всичко е ок, тогава нищо не зависи от мен - той съвсем съзнателно ме изолира от себе си. И когато се стигне до изневяра - "Не се чувствах ценен. Исках нещо различно. Ти си виновна. Трябваше да видиш, че не съм щастлив".

Естествено, не твърдя, че съм напълно права. Това е моето виждане. Тъй като не съм била във връзка с изневери, ревност и премълчаване, не мога да говоря от личен опит.

Моята идея: другият зависи от мен, когато става дума за подкрепа, обич, доверие. Но неговите действия и чувства са си негови, повлияни са от мен, но не са ми подвластни.