Обичам това:

Пеперудата не пита цветето: „Друг целувал ли те е вече?”. И цветето не пита: „Задиряла ли си друго цвете?”

и се старая да се придържам към него, макар, че понякога се изяждам отвътре. Не защото не вярвам на човека до мен, напротив... просто тъпото усещане се появява и ми се свива сърчицето и всички органи. Знам поне, че никога няма да тръгна да правя грозни сцени, да крещя и да се цупя... по-скоро ще ми стане мега кофти и ще си го изживея самичка
"седейки у вас и гризейки си ноктите, задушавана от ревност"
нда
преди се опитвах да си внуша (и до някъде успешно, за да се опитам да си излекувам ревността :>), че всеки е свободен реално, дори и обвързан, в предвид това, че ъъ 'любовта не пита', но до никъде не стигнах с теЗ си разсъждения. :>