Здравейте мисля, че темата е в правилния раздел, ако не- извинявам се. Така на 15 съм. Имам чувството, че съм в някаква дупка, от която не мога да изляза. Мисля да потърся помощ от психолог, ще ви разкажа историята си, моля посъветвайте ме дали има смисъл да си давам парите или просто всичко ще се оправи. От 2 години насам пуша трева като около от година през ден-два, а има и периоди в които всеки ден. Амфети съм взимала също, но само няколко пъти. Приятелите ми ми казваха, че съм пристрастена, не физически разбира се, а психически, което до някъде си е така. Отделно пак през ден-два се напивах, ей така без повод.. В крайна сметка повечето ми приятели ме зарязаха, говоря за по- близките. Останах сама, реших да спра тревата и започнах да изпадам в истерии, да чупя неща, затварях се, не излизах седмици на ред от нас (лятната ваканция), спрях да ям, станах кожа и кости, не бях себе си, нямаше и с кого да споделя тъй като бях сама.. единствените с които подържах контакт бяха малкото хора които не знаеха за проблема ми. За последната година се промених толкова, че дори не мога да се позная. В момента не знам коя съм, опитвам се отново да бъда това, което бях преди, затварям се в себе си, не намирам общи теми за разговор с хората..съмнявам се че ще раберете но все едно съм два ралични човека, в един момент мисля по един начин след това мислите ми се объркват, забравям за какво съм ядосана, извухвам без причина, не мога да се конценрирам, за учене да не става въпрос.. просто лягам и заспивам и чакам всичко да отмине.. не мога да мисля, всичко ми е объркано, какво правя с живота си, как стигнах до тук, каква бях а каква станах, имах една приятелка тя беше като моята друга половина, точно с нея започнахме да пушим и т.н., заряза ме, още ми се плаче като се сетя как приятели, които съм имала от малка ме изоставиха когато ми беше най- трудно.. съжалявам, че пиша хаотично но просто всичко ми е толкова объркано.. не ме разбирайте погрешно обаче, не мисля, че проблема ми е толкова голям, има хора, болни, без пари.. за това и се питам- проблема ми толкова ли е голям, че да ходя на псхиатър или просто се лигавя. Още от малка имам проблеми с баща ми, израстнах слушайки го всеки ден, как крещи, обижда майка ми, сестра ми, блъска и чупи неща когато е ядосан.. и всичко това без причина, наистина, малкото спомени които имам от детството си са как ми крещи или ми чупи играчките.. съдят го, защото ударил някакъв човек, който минал на червено и му счупил зъбите.. мен ме е удрял само няколко пъти и то като съм си защитавала правата, обижда ме непрекъснато, говедо, лайно, за нищо не ставаш.. с тези думи съм израстнала, омразата която тая към този човек е толкова силна, ме дори не мога да я опиша с думи.. като навърша 18 ми е казал, че ме гони от нас и сега би го направил, но няма право, и аз не бих останала и секунда повече в тази къща ако имах избор.. и да това е май, много дълго стана, но ако на някой му се чете моля да си каже мнението, какво да правя.. Благодаря