С каква нагласа да вляза във връзка ?

[whynot96]

Със започването на нова връзка аз винаги се замислям дали това е моето момиче и дали си струва да дам цялата си любов на нея. Спомените за бившите ме карат да мисля, че и тази връзка няма да е успешна и аз се замислям, има ли смисъл, да давам всичко от себе си, ако това няма да има положителен край ? При всички е така, сегашните ви гаджета няма да ви бъдат последни и се замислете, защо да давате всичко за половинката си, като все някога ще се разделите ? Тук има и друго нещо, ако всеки влиза с тази нагласа във връзка, то връзката няма смисъл. В нея се влиза с положителна нагласа и не се мисли за края..... Но при мен е различно. Примерно едно от много неща, за които си мисля е, дали ще ме прецака пръв (да ми изневери) и се замислям, абе защо аз не я прецакам пръв, пък после ако тя направи нещо да не ми е толкова гадно, но е глупаво да влизате с тази нагласа в една връзка...... Просто исках да споделя, но ще се радвам и на мнения!

[melany12]

прекалено много мислиш
Всеки човек е различен,всеки действа различно.Още при запознаството с този човек,ти прави впечатление какъв е.ОТ характера му и от миналото му.Ако те кефи няма причина да не пробваш.Може да не е последната,но си остава спомен и ако се обича този човек защо да не се прави всичко за него?!човека ако е свестен и му даваш всичко необходимо,няма защо да ти изневерява.Пък и 1 живот живеем,трябва да се пробва с различни хора,за да видиш какъв човек ти подхожда.

[ShtrudeL]

омг
Ако не започнеш с нагласата, че това ще е и Е нещо сериозно, защо изобщо започваш връзка? Аз пък наивнотО винаги гледам сериозно на нещата и искам да дам всичкото си на човека, с който съм, защото... защото имам нужда. По-труден ми е първия акт - на получаването. Трябва да го почувствам наистина заслужено. И разбира се, че има смисъл да даваш всичко от себе си! Независимо от края, а дори защо да не гледаме на връзката си като че... няма да има край. Защото независимо от всичко, ще си преживял нещо красиво, ще си научил нещо ново и ще си израснал като човек.
Разбира се това не означава да си изградиш една фалшива реалност и да се забравиш... Но ако човечето до теб усети тази ти нагласа и енергия би се почувствало не особено добре. Това е нещо като... 'риск печели, риск губи'... Представи си, че човека от настоящето ти, е човека от бъдещето и живота ти... и го изгубиш само, защото си си мислел "и без това един ден ще се разделим, защо да се раздавам?"...
Има и една друга 'опасност'... да приемеш човека до теб за даденост само, защото си мислиш, че не можеш да го изгубиш например. Хората трябва постоянно да се страхуват, че могат да изгубят човека до себе си и този страх да не ги... травмира, а по-скоро да гледат на това като знак, че трябва да показват обичта си постоянно...
ох.

[Sanguine]

дали ще ме прецака пръв (да ми изневери) и се замислям, абе защо аз не я прецакам пръв, пък после ако тя направи нещо да не ми е толкова гадно,

Логиката Макар и на мен да ми е минавала тази първосигнална глупост през главата веднъж. Добре,че мина и си замина светкавично.



Иначе това "Защо да водя връзка, като тя все ще приключи?" ми се струва като "Защо да ям, като после пак ще огладнея?"

[valdesbg]

дали ще ме прецака пръв (да ми изневери) и се замислям, абе защо аз не я прецакам пръв

На левия бряг ли си?

Инак -в една връзка влизаш с идеята че трова е нещо сериозно за неопределено дълъг период от време. В противен случай това е поредната кратка забивка с известен край.

Що ли? Щото си купуваш кола с идеята да я караш дълго време, а не че все ще висиш по сервизите, нали?

[djipsito]

Със започването на нова връзка аз винаги се замислям дали това е моето момиче и дали си струва да дам цялата си любов на нея. Спомените за бившите ме карат да мисля, че и тази връзка няма да е успешна и аз се замислям, има ли смисъл, да давам всичко от себе си, ако това няма да има положителен край ? При всички е така, сегашните ви гаджета няма да ви бъдат последни и се замислете, защо да давате всичко за половинката си, като все някога ще се разделите ? Тук има и друго нещо, ако всеки влиза с тази нагласа във връзка, то връзката няма смисъл. В нея се влиза с положителна нагласа и не се мисли за края..... Но при мен е различно. Примерно едно от много неща, за които си мисля е, дали ще ме прецака пръв (да ми изневери) и се замислям, абе защо аз не я прецакам пръв, пък после ако тя направи нещо да не ми е толкова гадно, но е глупаво да влизате с тази нагласа в една връзка...... Просто исках да споделя, но ще се радвам и на мнения!

За да ги няма тези неща, се предполага, че познаваш човека малко или много. Действаш според тва как се развиват нещата. Много ясно, че първоначалната ти нагласа ще е позитивна, че ще е сериозно, ама тва зависи и от двама ви. Ако ти с тези мисли почнеш първи да прецакваш, сам си клепаш пътя за сериозна връзка.

Никой не е застрахован от разочарования, просто имаме избор или вграден инстинкт да "надушваме" кога нещата не са както трябва. Тогава вече имаш избор. От теб зависи дали ще позволиш да те унижават и тъпчат. Понеже никой не може да знае какво ще му щукне на другия е добре всеки да се води по собствената си философия за живота и да се стреми към нещата, които иска. Ако те прецакат, прецакат. Твоята съвест ще е чиста, че не си бил кретен, защото не си ИСКАЛ да бъдеш. Абе, с две думи, бъди какъвто искаш да си и не се сърди на хората, че не са това, което искаш да са.

Както казах и по-горе, ако искаш сериозна връзка, ще се стремиш към такава, а няма да я закопаваш сам, защото тва ще значи, че искаш просто да си убиеш времето с някой. Хем сърби, хем боли не е яко.

[horacio]

И аз често се замислям така. Но все пак това е и трупане на опит и знания. А и зависи от колко време познаваш човека.

[anonymous708973]

Когато започвам връзка, съм с нагласата, че този човек ми пасва, че нещата между нас ще са сериозни за доста дълъг период от време и че това може да се окаже моят човек. Давам всичко от себе си, без да се замислям дали е уместно, предвид факта, че ходим от 2 седмици, примерно.
Ако при началото на една връзка вече мислиш кой кого ще "прецака" и дали няма да ти изневери, те съветвам да потърсиш проблема в себе си.

Само веднъж съм започвала връзка с определени резерви, но човекът ме опроверга по всички параграфи и това беше първият случай, в който най-чистосърдечно се радвах, че съм сгрешила за него. Започна преди малко повече от 5 месеца и няма никакви изгледи да приключи.

[DarkTemplar]

Влез без нагласа и остави нещата на естествения им ход. От теб се иска просто да бъдеш коректен. Тея емоционални инвестиции, особено ако не са споделени, са нещо крайно вредно и болезнено и водят до проблеми.

Естествено едва ли ще можеш да осмислиш и приложиш съвета ми, все пак си на 15.

[whynot96]

Разбрах те DarkTemplar, а някои хора тук си помислиха, че искам съвет и някак си започнаха да ме поучават, но явно не са прочели края, в който написах, че само си споделям мерси за мненията

[anonymous708973]

Готин, споделяй си на приятелите. Тук, като пуснеш тема, хората пишат. Точка.
Пък и не е като да нямаш нужда от съвети.

[whynot96]

Не съм казал и че не искам мнения.. просто да не си правят труда да ме поучават, защото не съм го искал... а нужда от съвет имам, когато се двоумя, а това става рядко

[SmilezZz]

Такааам. Когато започваш една връзка , ама наистина връзка - не губене на време , защо въобще трябва да си имаш някаква нагласа какво ще се получи. Фактически - ти каквото и да мислиш , никой не може да ти гарантира , че си прав. С времето ще разбереш дали това е твоето момиче , дали си е струвало да дадеш цялата си любов на нея.

Но ако постоянно си поставяш стени около себе (съзнателно или несъзнателно), ще загубиш. Просто остави нещата на времето.