.
Отговор в тема
Страница 1 от 3 123 ПоследнаПърви
Резултати от 1 до 25 от общо 69
  1. #1
    Голям фен Аватара на justasmile
    Регистриран на
    Mar 2011
    Град
    Sofia
    Мнения
    662

    Анорексия и булимия в едно

    Реших да се образовам малко на тема анорексия и булимия (знам, че има такава тема, но аз имам въпрос.. леко спешен, и предполагам, че тук ще получа по-бърз отговор ;дд).
    Като цяло, четох, че анорексията е при ИТМ под 17.5 и при неистовия страх от напълняване.. демек при физически и ПСИХИЧЕСКИ проблем. Разбрах, също, че и анорексията не започва, когато вече си под норма, а още когато спреш да ядеш... а видимо става, когато вече си под норма. На кратко, това е най-важното (и накратко), което ме интересуваше за анорексията.
    Булимията е при вълчи глад, погъщане на голямо количество храна и после, незабавното му изхвърляне (чрез дуеретици /така ли се пишеше? ;дд/ или чрез повръщане насила). При по-тежки форми на булимия се появява повръщане на кръв и дехидратация. И горе-долу това ми е важното от тази болест ;дд
    Сега, ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС:
    Какво става като имаш и анорексия И булимия? (Имам страх, че съм тръгнала по този път). Постоянно се ограничаваш... а когато хапнеш малко по-голямо количество или нещо забранено, повръщаш? Миналата седмица имаше един ден, дето обядвах кисело мляко.. но реших, че съм яла в повече.. и отидох и го повърнах... А днес (и вчера) съм на плодове (такъв е режима на диетата ми)... но по едно време - неистова нужда от нещо сладко (при булимията има такива "периоди" - ужасна нужда да се натъпчеш)... и аз си казвам "ще хапна малко мед, но вафлите няма да ги пипап!"... и сещате се какво стана - и мед и няколко вафли (обикновени - НАЯ) и за капак.. 2 реда черен шоколад.. Тръгнах да се депресирам, че съм си провалила деня... ама тогава се сещам "Е, к'воо??!! Сега ще отида и ще ги повърна и се тая, а после ако огладнея ще си карам по програмата (тоест ще ям салата).. Даже и упражнения ще си направа като се изповръщам.." Повърнах си вафлите и шоколада, та и малко от обяда, който бях яла час и половина преди това... ама накрая, взех, че и кръв повърнах. Навсякъде пише, че повръщането на кръв е при по-тежка форма на булимия и при дехидратация.. но аз съм в това "състояние" едва от няколко седмици.. не повръщаме често, защото не си нарушавам и режима често (а и не съм си самичка вкъщи /ако бях... не ми се мисли просто :хх/, а и пия по минимум 2 литра вода на ден.
    Моля отговорете ми: Какво става АКО (не казвам, че имам) имаш анорексия и булимия в едно?

    Не ми пишете неща от типа "Момиче.. по-добре отиди на психолог" или "Отиди на гастроентеролог /ако така се казваше/". Най-добрата ми приятлка знае.. поддържа ме.. а и аз не искам да повръщам, но понякога е по-силно от мен... само ако сте го правили може да ме разберете. Затова, много-о-о-о ви се моля, отговорети ми.. естествено, ако знаете (:
    ..Когато погледна в очите ти.. сякаш светът свършва...

  2. #2
    Мега фен Аватара на draid
    Регистриран на
    Apr 2008
    Мнения
    5 918
    Най-добрата ти приятелка изобщо не ти е най-добра приятелка щом те подкрепя. Състоянието ти изисква намеса на психолог и диетолог, за нормализиране на режима и приемане на разнообразна храна. Имаш пристъпи на глад просто защото не си набавяш необходимите количества хранителни вещества. Трябва незабавна намеса на споменатите по горе специалисти. Не можа да ядеш само плодове и салати при положение че те не съдържат всички необходими вещества нужни за правилното функциониране на организма. Има много храни които трябва да се приемат, но не пържени да речем и това няма да повлияе на теглото ти. Това което ти казваш навежда на мисълта за сериозен проблем, както психически, така и физически. Поради диетите си си докарала бог знае какво на стомаха, я гастрит, я язва. Повръщането на кръв е сериозен симптом и ако не вземеш мерки скоро горчиво ще съжаляваш. Дали си заслужава да заложиш живота си на подкрепата на приятелката ти ?

    Колкото по-рано осъзнаеш и признаеш пред себе си, че имаш проблем и потърсиш квалифицирана помощ, толкова по-голям е шанса да се възстановиш без последици.

  3. #3
    Супер фен Аватара на Wwwooow
    Регистриран на
    Aug 2010
    Град
    В театъра
    Мнения
    2 955
    ^ много добре казано.Нямаш воля и тормозиш организма си много жестоко..
    В мойта сцена на живота,
    вече ще си публика,
    и от ъгъла ще гледаш,
    как ще блестяя..

    И аплодират ме, по име викат ме.


    http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=440091 влез...

  4. #4
    Голям фен Аватара на justasmile
    Регистриран на
    Mar 2011
    Град
    Sofia
    Мнения
    662
    Кой е казал, че нямам воля? (това, че не написах, че кръвната ми захар по-рано през деня беше паднала, е друга тема) ;дд А най-добрата ми приятелка се опитва да ме откаже от това ;дд И се храня сравнително разнообразно.. просто понякога имам едни... как да ги нарека - 'кризи'?? например: до преди малко си скачах на важе и правх упражнения, сега си хапвам ягоди.. и мислълта да повръщам е мнооооооооооооооооооооо... о далеч. Не повръщам често.. за тази седмица, това ми е 2-ри път. И ви помолих, просто да ми отговорите за анорексията и булимията в едно ;дд Съжалявам, че си написах по този начин историята, но бях в 'криза' (??) и виждах само лошите страни на храненето ми. Иначе, наистина НЕ искам да имам булимия.. все още нямам.. и за това пиша тук! Не съм някаква умопобъркана мазохистка, по дяволите ;дд
    ..Когато погледна в очите ти.. сякаш светът свършва...

  5. #5
    Супер фен Аватара на Jaune
    Регистриран на
    Aug 2010
    Мнения
    2 490
    Пише се диуретик. Това първо.
    Второ, хранителното разстройство, чиито навици присвояваш, се казва булимия. Ако беше анорексичка, мислите ти щяха да са малко по-други.
    Не знам какво да ти кажа, само ти можеш да си помогнеш. Знам колко е трудно да спреш, знам как не можеш да спреш, но само в теб трябва да търсиш сила ли, воля ли, не знам какво, да го направиш. 'Щото си тръгнала по мноооого лош път.

  6. #6
    Разбирам те, че искаш да имаш хубаво тяло, но наистина заслужава ли си да рискуваш здравето си ?
    Аз не мога по никакъв начин да те обвинявам, защото напоследък и моето положение не е розаво- преди тежах 49 кг (на 17 съм) но бях много отпусната (имах чуството че съм мазен скелет) . Около коледните празници си отпуснах душата и стигнах до 52 - тези килограми се лепнаха за корема и ханша ми . За да се отърва от тях започнах да правя тренировки от сайта на фитнес инструктор също така постих за извество време. След поста наблегнах на зеленчуци, риба, бяло месо и мнооого сирене. Сега съм 47 кг - но след като вечерях снощи ми стана тежко и ми се догади (не бях яла кой знае какво-1 малка бутербаничка, салата от спанак, сирене и кюфте) . Днес на обед ми се случи същото нещо само че ми се гадеше по-силно . Чудя се дали има някакъв проблем или само си въобразявам ?

  7. #7
    Голям фен Аватара на justasmile
    Регистриран на
    Mar 2011
    Град
    Sofia
    Мнения
    662
    adriana121: Може заради постенето, стомахът ти просто да се е свил.. и дори, че вчера не си яла много.. да е много за самият ти корем. А има и варинт, наистина да си прихванала някой грип.

    Jaune : ще си взема бележка за диуретика. Иначе говоря за анорексията, защото преди да почна да повръщам, около няколко месеца не ядях почти нищо.. а съвсем скоро се появи повръщането.

    ПС: мерси и на двете ви за отговорите (сън).
    ..Когато погледна в очите ти.. сякаш светът свършва...

  8. #8
    Мега фен Аватара на fenkaaa
    Регистриран на
    Jul 2009
    Мнения
    3 416
    Наистина върви да се прегледаш! Ако има нещо,хвани го на време..

  9. #9
    Супер фен Аватара на BrokenInnocence
    Регистриран на
    Nov 2006
    Мнения
    1 328
    Всъщност анорексията и булимията много често вървят ръка за ръка, което като се замислиш си е логично - не ядеш, не ядеш, не ядеш, защото си мислиш, че си дебела, организма ти откача, тялото ти иска храна, натъпкваш се, повръщаш го, защото си се вманиачила на тема слабост... не ядеш, не ядеш, не ядеш... ядеш много, повръщаш и т.н. и т.н. Много голям процент от хората с анорексия в последствие развиват и булимия паралелно. А какво става като ги имаш и двете - същото, което ако имаш и само едното - изтощаваш тялото си до краен предел и ако не спреш на време умираш. Крайно време е, всички вие момиченца вманиачени на тема отслабване да осъзнаете - анорексията/булимията е болест, чийто краен резултат, ако не се лекува, е смърт!
    No man for any considerable period can wear one face to himself and another to the multitude, without finally getting bewildered as to which may be the true.

  10. #10
    По принцип анорексията и булимията са по скоро заболявания на психична основа (внушение). До колкото прочитам от от това което се написала тялото ти ,, подсказва" чрез тези периоди когато ти се яде сладко, че нивото на кръвната захар е прекалено ниско. Отделно повръщането на кръв означава че има проблеми със стомашната лигавица, което само по себе си е доста опасно.
    Мога да ти препоръчам един много ефективен и безвреден начин да се поддържаш във форма
    Яж когато ти се прияде и каквото тялото ти иска в момента и прави упражнения всеки ден. Като под упражнения имам предвид в нормални граници, не примерно 2 часа бягане след като си хапнала само една салата. По този начин ще бъдеш много по здрава и няма да имаш проблеми със стомаха.

  11. #11
    Доколкото съм запозната става това, че организмът се изтощава, отслабваш, затъпяваш(като няма с какво да се храни мозъка...) и завършва със смърт ако не спреш. Освен това булимията е много опасна - повръщането става като рефлекс на организма, каквото и да погълнеш той се стреми да го изхвърли.

    Оффтопик: може ли да споделиш колко си висока и колко тежиш?

  12. #12
    Вие колкото и съвети да й давате , да избегне фаталния край, файда няма- мозъчето й е увредено и крещи давай повърни, недей да ядеш , супер яка си, светът е вкраката ти. Трябва й помощ, ама не от некви форумчета... тъжничко

  13. #13
    Мега фен Аватара на Зайче..
    Регистриран на
    Apr 2012
    Мнения
    4 073
    Цитирай Първоначално написано от ALetterFromTheSky Виж мнението
    Вие колкото и съвети да й давате , да избегне фаталния край, файда няма- мозъчето й е увредено и крещи давай повърни, недей да ядеш , супер яка си, светът е вкраката ти. Трябва й помощ, ама не от некви форумчета... тъжничко
    Тъжната истина...

  14. #14
    Голям фен Аватара на Aniiiii
    Регистриран на
    May 2009
    Град
    Лондон
    Мнения
    582
    Тъжно, тъжно... Минала съм по този път. НО вярвайте ми, НИКОЙ ама НИКОЙ не може да и помогне - психиатри, лекари - нъцки.

    Сама ако не си го разбереш и не решиш да спреш, няма да стане. Но може и да мине доста време докато това стане - а най-гадното е че до тогава тялото ти ще страда адски много. А още по-гадното е, че после тялото ти ще си го връща тъпкано за тея години на глад, тъпчене и мъчение ..

    Успех и СПРИ! Един съвет от мен е, да си направиш някакъв хубав режим - 1500 - 1700 кал. например (това вече зависи дали искаш/имаш нужда да отслабнеш или да задържаш) + 2/3/4 пъти в седмицата упражнения. И устискай така например 2 седмици, после още малко и още малко и накрая ще си свикнала и ще се чувстваш добре. Макар че тези "кризи" ще си останат. 5 години ме тормозят ...
    ♥ There are 365 suns - one for each day .. ♥

  15. #15
    Голям фен Аватара на justasmile
    Регистриран на
    Mar 2011
    Град
    Sofia
    Мнения
    662
    Meрси много за отговорите Аз се пооправиг що-годе. Просто си казах, че няма смисъл така да продължавам и за това през цялата седмица не съм оставала сама и не съм имала възможност.. бях в нещо като 'център'.. Ама този 'център' беше у баба ;дд И от 10 до 16 часа - тенис. След това се прибирам, хапвам и пак излизам ;дд В началото беше ужасно.. няколко пъти се развиках на бедната жена ;( Ъъъ...да, и същевременно си правех 90-дневната диета.. И можете ли да повярвате? Като бях у баба кажи-речи не съм прегрешавала, а като се прибрах :ххх ;ддд
    ..Когато погледна в очите ти.. сякаш светът свършва...

  16. #16
    Мега фен Аватара на DisappointedDreamer
    Регистриран на
    Oct 2011
    Град
    София, България
    Мнения
    11 114
    Ти не взимаш нищо насериозно. Обаче, ако продължиш с това повръщане, последиците ще бъдат следните:

    - ще започнеш да губиш косата си - тя просто ще изпопада
    - зъбите ти ще изгният от повръщането, което сърдържа токсини
    - няма да можеш да пиеш студени нито топли неща, нито да ядеш твърди храни
    - стомаха ти ще те боли винаги когато се опитваш да не повърнеш

    И куп други. На всичкото отгоре, ще те блъскат по психиатри и болници, да ти вливат храна с тръбичка. Ще загубиш приятелите си, но и доверието на родителите си. Ще ги съсипеш.

    The beauty of Eating Disorders.

    I have been bulimic now for about 7 years, and this disease is killing me from the inside and on the outside. I’ve purged up blood before, but never as much as I experienced today. The amount of blood actually shocked me. I have almost no hair left, and the hair which I still have has thinned out. My teeth are all rotten. I can’t drink cold drinks. I can’t drink hot drinks. I can’t eat hard, crunchy things. My jaw will be getting surgery soon. My stomach hurts every time I attempt to keep food down. And not to mention my digestive system is completely fucked.

    So you want perfection? You want all the boys to want you? You want to be beautiful?

    You’re not going to get that. This is what you’ll get.
    You’re further and further away from perfection each second.
    No boy wants you because you always smell like puke, blood, and you actually fear even being close to anyone. You become worthless.
    Beautiful? No. You become an ugly, horrible monster. Scars, bruises. You can’t go on dates. Refuse to go out with friends. You isolate yourself from everything and everyone.

    Still not convinced? Do you still want this?
    I’m giving mine out for free.

    Това е написано от момиче, което е болно от булимия. Обърни внимание на последните и думи.

    Моят съвет е да престанеш с тези детински глупости и да пораснеш. Единственото нещо, което трябва да правиш за да се чувстваш добре в кожата си е да спортуваш и да ядеш здравословно.

  17. #17
    Голям фен Аватара на justasmile
    Регистриран на
    Mar 2011
    Град
    Sofia
    Мнения
    662
    Взела съм нещата наистина на сериозно (!) Не съм ходила в тоалетната с намерение да повръщам от понеделник.. и не съм повръщала от събота. Нали и за това отидох при баба си.. да ме пооправи. Днес съм се хранила УЖАСНО нормално и съм играла 4 часа тенис... и ти ако на това не му викаш сериозно...
    ..Когато погледна в очите ти.. сякаш светът свършва...

  18. #18
    Супер фен Аватара на wiiwa
    Регистриран на
    Jan 2011
    Мнения
    1 170
    Познавам хора които са правили това ( да повръщат на сила ), затова може да се каже, че те разбирам, но НИИКОГА не прави това отново! Ще си докараш големи проблеми ... може със салата да си хапваш и пилешко месо или риба .. не мисли толкова за теглото си и ще си слаба .. не мисли и за храна .. когато прекалиш с храната не е фатално .. можеш да тичаш и има много други начини с които да го компенсираш и един от тях не е повръщането. Според мен от сладкото не се пълнее тооолкова много, до колкото е вредно за здравето , аз никога не съм се ограничавала от шоколад, бонбони, торти или каквото и да било и съм много по слаба от хора, които си живеят с диетата .... За мен ключът е в спорта.

    П.П: Надявам се, съм помогнала

  19. #19
    Айде и аз,като човек с опит ще изкажа мнение.Първо - от упреци към момичето полза няма.. за по - голямата част от хората,които не са наистина запознати с този АД,това си е просто една прищявка на повърхностните,лигави и глупави момиченца,които искат да се харесат на момчетата или нещо подобно.Еми да,ама не.Истината е,че проблема не се крие изцяло в нас - проблема е в увреденото ни общество Ако другите не се подиграваха,не потъпкваха и сриваха самочувствието на "по - пълничките" момичета и не ги караха да се чувстват незабележими .. нямаше да се стига до такива положения.
    Скъпа,"justasmile" само мога да ти кажа,че лесно измъкване няма.Не знам как изглеждаш и доколко си доволна от тялото си,но щом веднъж си открила този 'лесен' начин за отслабване,вярвай ми ще те привлича все повече и повече.Ще се чувстваш силна и ще ти хареса .. можеш да ядеш колкото си искаш и да изглеждаш перфектно.До един момент,в който ще осъзнаеш,че болестта надделява и те превзема.Ще ти разкажа за моя случай и ще се опитам да ти покажа булимията по най - грозния и отвратителен начин.Такава каквато всъщност е (: Като всички останали и аз започнах с мисълта за диети.Най - лошото е,че,мамка му наистина спортувах,хранех се здравословно и всичко беше с мярка .. бавно и постепенно се вкарвах във форма,както си му беше реда.Разбира се мисълта,че мога още трябваше да ми дойде до акъла и един ден просто ми хрумна тази 'добра идея'.За да не те отегчавам с дългата си и може би за някои хора глупава история ще дам накратко - от половин година,а може и повече..не броя, не съм задържала никаква храна в себе си.Никаква.И не повръщам защото ям,а ям за да повърна .. ненавиждам се за това,което си причинявам не толкова на мен,а на семейството ми например.Харча всичките си пари за да си купя храна с която да се натъпча и да повърна.Забравила съм какво е да изпиташ удоволствие от храната и ям всякаш по задължение.Не знам кога ще намеря сили да спра,защото ме е страх да не надебелея ... и в момента ми се налага да си приключа поста по най - тъпия начин,защото наще се прибират и нямам желание да видят за какво пиша.Надявам се да съм те накарала да се замислиш малко по - надълбоко А ако има с какво още да помогна,ще се радвам.

  20. #20
    Не си повръщала от събота казваш... доста е НЕотдавна и съдейки по написаното колко УЖАСНО нормално си се хранила усещам огромно разочарование в теб от това , че изобщо си яла... страшно много се бориш и тука заблуждаваш, че си вече добре и си се излекувала за 1 седмица у баба си, а вътрешно мисълта, че ядеш те побърква. Моля те, до болка ми е познато, изобщо не може да се оправиш за седмица, нито да се подобриш... скоро пак ще си в тоалетната , защото чувството за вина , което вмомента уж потискаш, ще ескалира и край с опита. Моля те, потърси истинска помощ , а не баби и такива ми ти глупости ....

  21. #21
    Супер фен Аватара на katii
    Регистриран на
    May 2009
    Град
    София
    Мнения
    1 728
    Не мога да ти отговоря, но ЗАЩО се смееш след почти всяко нещо което напишеш ? Това не си е за смях, а напротив! Стягай сe!
    УБИЙ СКОРОСТТА - СПАСИ ЖИВОТ !

    Това, което винаги съм била, утре ще ме прави нещо по - различно

  22. #22
    Голям фен Аватара на justasmile
    Регистриран на
    Mar 2011
    Град
    Sofia
    Мнения
    662

    Exclamation Ето ви на разбирачите!!! Булимията не е просто 'отиди на психиатър'! Трябва

    Megg благодаря ти! Имам чувството, че хората наистина знаят само да критикуват Аз като по-малка (1-2клас) имах хормонални проблеми и натдадох килограми, но естествено не беше особено фрапиращо.. но също така бях и с глава над другите деца и така изглеждах визуално ПО-ГОЛЯМА (не по-дебела, а по-голяма /има разлика/). И си спомням, че имаше едни момчета, дето тичаха в кръг около мен и викаха 'слончо-балончо'. Всеки ден се прибирах разплакана... разбираш какво е това за психиката на едно 8-годишно детенце ;(( Минаха 1-2 години и открих диетите.. взех, че се пооправих.. но никога не беше достатъчно, винаги бях за някого дебела.. и така продължих. Понякога отслабвах, друг път качвах. Но и преди 1-2 години дръпнах рязко (10-11см за 3 месеца) на височина и качих към 7-8 кг. Тогава пак се подновиха диетите, плача. Чувствах се ужасно, че не можех да постигна единственото нещо, което исках - да съм слаба.
    Края на февруари започнах и да излизам с едно момче. Той е 11 клас, а аз 8-ми. Разбирате ли, в даскалото, в което съм, да излизаш с 'батко' си е нещо голямо. Но за нещастие, с момчето се задържахме около седмица... бяхме с отворена връзка (което беше идеално).. но за него отворената връзка, явно означаваше да излиза СЕРИОЗНО с няколко момичета.. а аз не бях ОК с това. (за мен отворена е да излизаш с едни човек /той да ти е центъра/ и чат-пат да се забиваш с други и естествено не пред гаджето си). Казах си, че той не иска да е само с мен, защото съм дебела. И пак започнах да гладувам - съвсем буквално ядях към 3-4 кис. млека (от тези 290гр обезмаслени) на ден. Минаха 1-2 седмици и започнах да излиза с друг от 11 клас... и познай какво? Този път, той искаше да съм му резервен вариант, ако с момичето, което харесва не стане нищо.. почуствах се още по-зле.. Казах си, че колкото и слаба да съм, никога няма да съм достойна.. и се натъпках... стана ми и тежко и гузно.. и тогава ми хрумна - защо да не повърна? След това продължих да ям ужасно малко, но с единствената разлика, че повръщах след това.. А през 2-3 дни се тъпчех... и знаеш как е. На всичкото отгоре имаме ужасно много семейно пробели (толкова са, че се надявам родителите ми да се разведат), продължавам да си общувам с първи пич от 11 клас (а това ме натоварва), уча в най-смотаното даскало, с най-смотаните хора... и всичко се наслага...
    Може би имах нужда да разкажа историята си (досега никога не съм го правила). Извинявай за романа. От София ли си? Ако имаш скайп, може да си разменяме съвети и да си помагаме да спрем.

    ALetterFromTheSky И какво ще направи 'истинската помощ'? Трябва аз да го поискам, за да се оправя.. И си прав.. разочарована съм, че се храня така. Но мисля, че подсъзнателно го правя заради майка ми, защото й казах за проблема си, а и сега са празници - и си е вкъщо по цял ден. Уфф... мамка мууу... не знам какво ще правя !!! Сега идващата седмица ще отида на диетолог ;((

    katii обичам емотиконките (тези -> ;дд)... и не искам постовете ми да са по-депресиращи, отколкото трябва
    Последно редактирано от justasmile : 04-15-2012 на 11:20
    ..Когато погледна в очите ти.. сякаш светът свършва...

  23. #23
    Мега фен Аватара на DisappointedDreamer
    Регистриран на
    Oct 2011
    Град
    София, България
    Мнения
    11 114
    Айде айде. Много хора на по-ранна възраст от теб са били обиждани и малтретирани, но в момента не седят в някой ъгъл, режейки си вените. Всеки човек има проблеми, а това да използваш своите като причина, за това, което си причиняваш, е детинско.

    Всичко е в теб. Но споко. Ще пораснеш, ще се осъзнаеш, и такива истории повече няма да се повтарят.

    Успех.

  24. #24
    Голям фен Аватара на justasmile
    Регистриран на
    Mar 2011
    Град
    Sofia
    Мнения
    662
    ^ мерси, че отдели време да напишеш отговор, но съм пуснала темата, защото имам нужда от помощ... а не от някого, който да ми казва колко съм зле. И нямаш правото да говориш за проблемите ми, защото нито си бил на моето място, нито си ги изживявал заедно с мен!!!
    ..Когато погледна в очите ти.. сякаш светът свършва...

  25. #25
    Мега фен Аватара на DisappointedDreamer
    Регистриран на
    Oct 2011
    Град
    София, България
    Мнения
    11 114
    Ъъъ, не съм говорила за проблемите ти Казах че ВСЕКИ човек има проблеми. Ти просто използваш своите като защитен механизъм и ги обвиняваш за всичко, което ти се случва, и всичко, което ти самата причиняваш на себе си. Има хора, които изживяват къде-къде по-лоши неща, но не се травмират, а т'ва че на теб са ти викали слончо балончо в 2-ри клас.... ъ. Най-малкото, което можеш да направиш е да използваш тези проблеми като мотивация да постигнеш това, което най-много желаеш. А именно да отслабнеш/да се стегнеш.

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си