
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Козметика и диети
- Анорексия и булимия в едно
Мда ама те горят повече калории и заемат по-малко място.
Веднъж като се е почнало няма да спре току-така.Човек докато сам не си го изживее и осъзнае другите и да говорят полза никаква.Се едно да ви казват "Недей да пиеш,не смесвай твърдите алкохоли" ... ама докато не го опиташ и не се направиш на бургия няма как наистина да знаеш че е гадно![]()
Megg много правилно казано
Иначе... наистина.. страх ме е, че пак ще започна. Напоследък съм толкова нервна, че не го правяНе искам да е така... Ще постарая да намаля максимално количеството на храната като за начало... и лека по лека да го увеличавам.. Надявам се, че като отида на диетолога и ми дадат менюто ще се пооправя
![]()
..Когато погледна в очите ти.. сякаш светът свършва...
Ами ето - в огромна степен си приличат... и в крайна сметка и двете те убиват.Разликата е че алкохола го прави по по - весел начин![]()
E да едното докато го правиш ти е кеф, а после гадно, другото докато го правиш ти е гадно и след това съвсем- е решението е по-добре пий и каквото такова хахаха , ШЕГУВАМ СЕ
![]()
хахх..
Мразяяя се в момента... туко-що се натъпках.. и този път, дори не знам защо. Моля не ми казвайте колко е тъпо, колко е късно и колко е вредно - знам.... простооо АААА :@ Искам да намразя тъпата храна!!!
пфф... като си чета постовете съм точно като едно малко детенце... но проблема е, че пиша каквото мисля :х никога не съм била на такова ниско ниво :хх
..Когато погледна в очите ти.. сякаш светът свършва...
По много лош път си тръгнала. И трябва да го осъзнаеш. Няма да ти чета конско, вече го направиха други потребители, пък и няма смисъл. Не това е начинът.
Някой каза, че нямаш вола - не е така. Повярвайте, трябва да имаш нечовешка воля, за да не докоснеш храна две седмици например. И да пиеш само вода. Така правят анорексичките. Дано не стигнеш дотам.
Но имаш слаба психика. Не си ли чувала - лесен път няма. А ти си избрала привидно лесното. Е, не е лесно. Но аз като го казвам, не значи нищо за теб.
Разбери - ако продължиш по същия начин, няма измъкване. Не казвам, че цял живот ще повръщаш и ще броиш калории (ако продължиш, най-малкото няма да живееш още дълго). Но цял живот ще те е страх да не кривнеш.
Някой каза, че авторката си измисля оправдания, за да продължи. Че проблемите й били маловажни. Че била лигла. Не мога да кажа дали е така в нейния случай. Мога обаче да твърдя, че за останалите повръщането и фотосинтезата изглеждат смешни и глупави, но за момичетата, които го преживяват, е ад. Най- тъжното е, че те сами си създават този ад, осъзнават го, страдат, но продължават. От страх. Това е проблемът. Не че някой си някога си те е нарекъл дебела, или някое гадже ти се е присмяло, не че родителите ти се развеждат, или че нямаш приятели. Страх те е. Страх те е, че няма да си харесвана, ако не си 45 килограма. Страх те е от липсата на контрол - не можеш да контролираш нещата, но можеш да контролираш теглото си. Внушаваш си, че ако контролираш поне едно нещо, си значима. Заблуждаваш се.
Спри докато можеш. Защото идва момент, в който не можеш. Казваш си, че от утре няма повече, днес последно. Така си казват и наркоманите. Изненада - не става така. Навикът е много силно нещо, не позволявай да вземе контрол над теб. Защото накрая ще останеш сама. Остави, че ще си без коса, зъби, с ужасна кожа, разяден стомах - ще бъдеш без приятели. Няма да остане кой да те обича, защото ти сама не се обичаш.
Виждала ли си момиче, страдащо от анорексия? Не слабо момиче, а истински болно? Не малка пикла, горда от това, че повръща, а същество, което не може да те погледне в очите, защото го е срам от себе си? Защото аз съм. Това са момичета, които са изгубили желанието да живеят. От тях се носи усещане за обреченост, за смърт.
Не преувеличавам. Искам да те стресна, за да не стигнеш дотам. В началото се чувстваш нещо повече от другите момичета, които се бъхтят във фитнеса да свалят два килограма. Но не си.
Мога да говоря още мноооого празни приказки. Но не мога да кажа, че те разбирам - не съм го изживяла. Няма и да те съдя. Това го правиш ти - самообвиняваш се. Така се изтощаваш сама. Никой не ти е виновен, затова и никой не може да ти помогне. И да пишеш по форуми, и да не пишеш - резултатът е налице.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
"Искам да намразя тъпата храна!!! " и ще я намразиш .. не само ще я мразиш,ами няма да усещаш вкуса и.След време храната ще е просто инструмент за постигане на целта ти.Може би не е лошо да минеш по тоя път (стига да можеш да се измъкнеш,разбира се...) защото наистина променя съзнанието и усещането към нещата.А да се стресне няма как .. дори в момента мисълта,че след време ще изглежда болнава,другите ще и обръщат внимание именно заради това я привлича ...знам какво е.Както казах по - горе,докато не си го изживее сама няма как да разбере,колкото и да ни чете дълбокомислените постчета тука...
x7aZzy отговорът ти наистина ме разчувства... и ме накара да се замисля за много неща.. Може би е точно това... че нямам контрол над нищо в живота си и това е единственото, което мога да контролирам... На колко си години? От кога започна да спираш да ядеш (самото начало)?
..Когато погледна в очите ти.. сякаш светът свършва...
justasmile, дано наистина се замислиш. Това, което написах, не съм го преживяла. Но съм го виждала. Скъп за мен човек се бори вече от години с анорексията. Пък и темата за наркоманиите ме влече (както в личен, така и в професионален план).
"Искам да намразя тъпата храна!!! " - мислиш напълно грешно. Точно обратното - трябва да заобичаш храната, да обичаш себе си. Омразата не решава нищо. Замисли се - ако обичаш тялото си, няма да му причиняваш това. Ако ти доставя удоволствие храната, няма да я повръщаш.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
И като ти дадат менюто или ще ти е супер много, или като прегрешиш и веднага ще се тръшкаш.
...но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
"Защо те нямаше толкова дълго време?"- попитал Питър Пан.
"Ти никога не ми даде причина да се върна. Винаги бях там, когато имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно. Ние сме различни. Но аз все още се усмихвам."- отвърнала Тинкърбел.
"Защо?"
"Просто защото.. сега е твой ред да ти липсвам."
Може... но ще се постарая да ви занимавам по-малко вечеЩе си пиша в "Не можем да спазваме диета сами и искаме другарче вол.5" и такам... между др. вол.1 на тая тема аз я бях пуснала и мн. се изкефих като видях, че продължи на вол.2,3,4, а и вече 5 ;дд
Мерси много, хораа <3![]()
..Когато погледна в очите ти.. сякаш светът свършва...
Момиче на теб май ти е много смешно... ;/
Gledaii kak jiweqq *
^ и защо да ми е смешно? Това, че не пиша някакви депресиращи коментари, как съм повръщала кръв и как във всеки момент се боря с мисълта да повръщам, не означава, че ми е смешно. Просто, не обичам да гледам на нещата твърде сериозно (депресиращо)![]()
..Когато погледна в очите ти.. сякаш светът свършва...
Анорексия binge - purge не е никак смешна или забавна.
Ако разбираш английски потърси повече за точно тази разновидност, образовай се и спри докато още можеш.
Здравните проблеми които ще си навлечеш ако продълшиж са много сериозни. В особено тежките случаи водят до смърт.
Потърси помощ сега.
Според мене няма как нормален човек да не гледа на това сериозно. По-добре да се уплашиш, по-добре да се ужасиш, защото имаш добър повод. Спри докато можеш, преди да си навлечеш сериозни здравни проблеми.
"Искам да намразя тъпата храна!!! " - това няма да го коментирам, щеше да е супер смешно...ако не беше адски тъжно.
Das Feuer liebt mich