По много лош път си тръгнала. И трябва да го осъзнаеш. Няма да ти чета конско, вече го направиха други потребители, пък и няма смисъл. Не това е начинът.
Някой каза, че нямаш вола - не е така. Повярвайте, трябва да имаш нечовешка воля, за да не докоснеш храна две седмици например. И да пиеш само вода. Така правят анорексичките. Дано не стигнеш дотам.

Но имаш слаба психика. Не си ли чувала - лесен път няма. А ти си избрала привидно лесното. Е, не е лесно. Но аз като го казвам, не значи нищо за теб.

Разбери - ако продължиш по същия начин, няма измъкване. Не казвам, че цял живот ще повръщаш и ще броиш калории (ако продължиш, най-малкото няма да живееш още дълго). Но цял живот ще те е страх да не кривнеш.

Някой каза, че авторката си измисля оправдания, за да продължи. Че проблемите й били маловажни. Че била лигла. Не мога да кажа дали е така в нейния случай. Мога обаче да твърдя, че за останалите повръщането и фотосинтезата изглеждат смешни и глупави, но за момичетата, които го преживяват, е ад. Най- тъжното е, че те сами си създават този ад, осъзнават го, страдат, но продължават. От страх. Това е проблемът. Не че някой си някога си те е нарекъл дебела, или някое гадже ти се е присмяло, не че родителите ти се развеждат, или че нямаш приятели. Страх те е. Страх те е, че няма да си харесвана, ако не си 45 килограма. Страх те е от липсата на контрол - не можеш да контролираш нещата, но можеш да контролираш теглото си. Внушаваш си, че ако контролираш поне едно нещо, си значима. Заблуждаваш се.

Спри докато можеш. Защото идва момент, в който не можеш. Казваш си, че от утре няма повече, днес последно. Така си казват и наркоманите. Изненада - не става така. Навикът е много силно нещо, не позволявай да вземе контрол над теб. Защото накрая ще останеш сама. Остави, че ще си без коса, зъби, с ужасна кожа, разяден стомах - ще бъдеш без приятели. Няма да остане кой да те обича, защото ти сама не се обичаш.

Виждала ли си момиче, страдащо от анорексия? Не слабо момиче, а истински болно? Не малка пикла, горда от това, че повръща, а същество, което не може да те погледне в очите, защото го е срам от себе си? Защото аз съм. Това са момичета, които са изгубили желанието да живеят. От тях се носи усещане за обреченост, за смърт.

Не преувеличавам. Искам да те стресна, за да не стигнеш дотам. В началото се чувстваш нещо повече от другите момичета, които се бъхтят във фитнеса да свалят два килограма. Но не си.

Мога да говоря още мноооого празни приказки. Но не мога да кажа, че те разбирам - не съм го изживяла. Няма и да те съдя. Това го правиш ти - самообвиняваш се. Така се изтощаваш сама. Никой не ти е виновен, затова и никой не може да ти помогне. И да пишеш по форуми, и да не пишеш - резултатът е налице.