
Първоначално написано от
TheBeliever
И аз не обичам сериозните разговори. Не познавам човек, на който да му е приятно да говори за проблемите си. Но с премълчаване до никъде не се стига. Научих го по трудния начин.
Как би могла да просъществува една връзка, когато проблемите се остават неразрешени? Нека мълчим и траем, те нещата ще се наредят от само себе си, така ли?
А гледането в една посока няма връзка в случая. Може и да сте на абсолютно една и съща вълна, да искате и очаквате едни и същи неща, да сте перфектни един за друг, но ако подминавате възникналите пречки с мълчание, надявайки се всичко да се оправи без да положите грам усилие - няма да го бъде. Да, сериозните разговори не са приятни, но са нужни.