Знам, че е странно и всъщност надали някой ще прочете от вас, но аз ли съм единствения човек на Земята, който предпочита своя собствен свят в главата си, книги и филми пред ужасните поколения, изгубените ценности и фалшиви приятелства/разговори/,усмивки. Не ме мислете за антисоциален тип, имам си приятели, компания, не мога да се оплача от "социалния ми живот", но въпреки това, хората ме отвращават, често съм тъжна, мисля, че не мога да имам доверие на никого и просто нямам желание да общувам с хората. Какво ми има?