Няма много смисъл от вътрешния ти свят, ако не можеш благодарение на него, да си донесеш някаква уравновесеност и готовност да приемеш външния свят, какъвто и да е той в този момент от живота ти. Да, и аз съм била разочарована от света, всеки си има такива периоди. Въпросът е, че ако наистина притежаваш толкова хубав 'духовен' свят отвътре, то би трябвало лесно да контролираш възприемането ти към това около теб. А винаги можеш да намериш нещо хубаво, върху което да се концентрираш просто защото всичко останало,особено мислите за 'ужасните' поколения, са безсмислени, но това би трябвало и сама вече да си го разбрала.