Цитирай Първоначално написано от young.wild.and.free Виж мнението
Честно казано съм чувала от една от най-близките ми приятелки точно това, че не допускам хора до себе си. Не смятам, че е така, имам много приятели, е да, не знаят всичко за мен, но то аз не се познавам и разбирам напълно, камо ли някой друг. Просто не казвам всяка втора мисъл, която ми мине през главата. Преди да говоря мисля много и може би това ми е проблема от няколко години, защото премислям всяко действие по сто пъти. Просто мисля, че хората не са устроени по начин, да приемат насериозно проблемите на другите и не смятам, че някой би ми изслушал докрай "сериозните житейски проблеми" и да тръгне да дава мнение. Вярвам на приетелите си и знам, че им пука за мен, но не мисля, че някой ще се опита наистина да ме разбере и помогне.
Естествено, че не става въпрос да им казваш всяка втора мисъл, но мисля, че точно в нежеланието да допуснеш някого се крие причината за негативното ти отношение към външния свят. Има две възможности, които биха могли да ти помогнат. Първата да се опиташ да позволиш на сегашните си приятели да те опознаят по-добре. Не е сигурно, че ще те разберат, но все пак е добре да видиш, че дори на пръв поглед 'вписващите се' са склонни да те приемат и дори да сметнат различното в теб за нещо положително, съответно и да те почувстват по-близка.

Все пак, ако е така, както твърдиш, с тези хора нямаш толкова допирни точки. Тук идва и втората ти възможност - да потърсиш хора със сходни интереси. Звучи ужасно изтъркано, но наистина помага да се почувстваш като част от нещо и действително дори един единствен разговор с такъв човек се отразява доста добре като едновременно ти помага да преодолееш нежеланието си да общуваш и отвращението ти от хората.
Остана единствено въпросът за увереността, който също играе важна роля. Общо взето ако нямаш проблеми със самочувствието, не би трябвало и да изпитваш трудност при изпълняването на горните две възможности, които потенциално могат да ти променят отрицателната нагласа към света.