Здравейте! Реших да пиша тук, за да видя различни мнения по моя проблем. Обичам го (не го говоря на изуст като повечето, които след 1-та седмица с приятеля си , вече се обичат. Като го видя ми се преобръща всичко. Щом ме прегърне света става друг- по- добър. Само той ми е в главата, дори не мога да спя.) Той също ме обича и е правил какво ли не за мен. Не бяхме разговаряли от 1 месец (родителите ми са твърдо против него, най- вече защото той е турчин (с извинение), а аз българка. Дори ми се беше поставил така въпрос от баща ми - избирай м-у мен и него). Снощи се засякохме на един купон, седна на нашата маса. Опитах се да не му обръщам внимание, защото знам, че нещата щяха да се развият зле (зле от гледна точка на това, че родителите ми щяха да ме санкционират жестоко, но пък от моя гледна точка желаех единствено да ме прегърне.) Той дойде прегрнаме а на мен не ми пукаше от никой и нищо, защото бях подпийнала. Целувахме се, а на мен ми се искаше това никога да не свърши. Блузата му остана в мен, а моята гривна у него. Каза ми колко много съм му липсвала, как би направил всичко за мен, и аз естествено отвърнах със същото. Какво да правя... сърцето ми крещи бъди с него. Много добре знам, че не мога да го забравя, опитвала съм се на 2-3 пъти,но ако родителите ми разберат, че се срещам с него, няма дори да ме пускат да излизам. А не ми се вярва, да има някакъв начин да склонят и да разберат че наистина искам да сме заедно. Ако някой може да ми помогне какъв е начина да обедя родителите си или как да го превъзмогна, ще съм му много благодарна.