Здравейте!
Историята е малко заплетена. Всичко започната края на миналата учебна година когято харесах 1 момиче от съседен клас. почнахме да си говориме, цяло лято и пишех по скайп, но нямах смелостта да я поканя да излезнем. а и тя като че ли не изпитваше нищо по силно към мен. въпреки че флирта който въртяхме беше много страстен. в началото на тая учебна година пак почнах да се занимавам с нея и реших да я подразня малко. почнах да си говоря с едно друго момиче, с което много одавна се бяхя скарали много лошо. Даже до бой бяха стигали та и родители се намесхваха. След 1 седмица я гледам тая дето забивах се натискаше нещо на един мой мн добър фр. приятелките и се му пращаха поздрави от нея пред мене. с него един път се заговорихме и той ми вика че тая му се е натискала само като съм бил покрай тях. иначе въобще не се интересувала от него. и поради тая причина на него му беше яко тъпо после.
както и да е реших да се откажа от нея, но продължих да имам чувства. като имаме заедно блокове (училището е така профилирано че почти през половината от времето с класа ми не сме заедно)т.е. на седмица сме по 3 дни заедно в една стая, я забелязвам как ме гледа. тука обаче не си внушавам. даже момичето с което седя ми вика - що не се проблаш с нея пак само ако видиш как те гледаше. и друго което ми е направило впечатление е че когато се направа на идиот или кажа някоя простотиа в клас само тя се сме(е и другите де но и тя), щото по принцип на другите не им обръща внимание вобще. от скоро (пак някъде 3 месеца) се опитва да ме заговаря ама аз се правя на обиден уж и въобще не и казвам нищо , даже се правя че нея виждам.
преди 1 месец разбрах че имала връзка с някакъв. за тая връзка знаели замо най добрите и приятелки. един път разпитах едната, чието гадже ми е познат. и като разбра че гаджето и ми е казало замалко да го убие. друг е въпроса че тоя с който ходи я свяла някъде от 3 години и е мега идиота(това не го казвам аз а и други). та въпроса беше че се крият яко - в училище въобще не се поздравяват като се видат.
почти се бях отказал от нея до оня ден. тогава имах рожден ден. както си вървях по коридора с бонбоните я гледам върви срещу мене и като ми се хвърли на врата како почнаха едни пожелания (най якото беше че сигурно повтори над 10 пъти много много много... любов). е това много ме фрапира щото с нея не съм водил диалози вече от половин година. само на погледи сме.
Вие какво мислите - дали пак да се пробвам или не? убеден съм че не изпитва нищо към тоя с който ходи, щото просто е яко смотан. доколкото аз (не преовеличавам просто са ми го казвали момичета) съм доста приблекателно момче. и това е първото момиче при което ударих на камък . имал съм 3 сериозни връзки
на 16 сме
софия