Аз.Той.Ние.

[Blueberries]

Хора,изпаднала съм в някаква...дупка.Не знам как точно да започна историята си,не знам дали ще е намерите за банална,не знам дали си струва изобщо да я разказвам,но някак..искам.Всичко е свързано с едно момче.Момче,което явно е първата ми любов.Ще се опитам да започна от самото начало.Искам да уточня,че историята започва много,много по-рано..От няколко години вече не мога да отърся.Всичко започна в малките класове.Беше детско,не предполагах,че ще стане така.С две думи-сприятелих се с едно момче,станахме приятели,след това аз се влюбих в него,след много дълго време разбрах,че и той изпитва чувства към мен,направихме един опит,провалихме се и накрая изгубихме приятелството и доверието между себе си.Банално,нали?Проблемът обаче е,че просто не мога да се отърся от тази история,което ме е погълнала толкова много.След като всичко между нас приключи започнахме да се държим като непознати.Подминавахме се по улицата,не си говорихме,загубихме връзка,а дори понякога е имало доста грозни ситуации,които винаги съм прощавала.Това беше отдавна..наистина много отдавна.Казват,че времето лекува,но явно не е така.В момента все още се виждаме много често и когато това стане,просто не мога да ви обясня чувството,което изпитвам.Нещо в мен се преобръща дори и само да го видя.Разбирате ли..Търся погледа му навсякъде,намирам си оправдание да го видя,очаквам и той да ме погледне,понякога си изричаме по една дума,за която после мисля със седмици.
В главата ми бушуват толкова много мисли в момента,че дори не мога да ги подредя.Всичко,което искам да кажа,е че между нас имаше нещо прекрасно.Нещо,което се свърши преди много време,но аз все още го чувствам живо.Не мога да кажа,че съм лудо влюбена..Та ние дори нямаме контакт.През цялото това време е имал много приятелки,аз също съм харесвала момчета,но нищо не може да се сравнява с чувствата,които изпитвам към него.И най-странното е,че когато погледите ни се засекат усещам нещо..И се питам дали и той не чувства същото.Нещо,което никога няма да може да бъде изживяно,нещо,което ще си остане един неизпълнен блян,но все пак не може просто да се изтръгне току така..Разбирате ли..просто усещам връзката между нас.За съжаление,отдавна вече няма НИКАКВИ шансове.Знам,че ще кажете,че няма невъзможни неща,че трябва да се пробваме и т.н,но наистина.. има толкова външни фактори,които биха ни попречили и в този случаи наистина няма изход.Не мога просто да го попитам,не мога да проведа някакъв разговор или нещо подобно.Когато се видим всеки един от нас се прави на толкова незаинтересован от другия,толкова студен и някак..друг.За мен всичко това е просто маска,но се питам дали и за него е така.
Наистина не казах абсолютно нищо.В момента думите ми нямат смисъл.Това е само една милионна от всички неща,които искам да кажа,но не мога да ги възпроизведа.Надявам се накой да е усетил какво имам предвид,защото това далеч не е всичко,което искам да кажа,но само ако влезнете в главата ми ще успеете да разберете за какво става дума.

/и тъй като съм някак лирична тази вечер..

След време – Радой Ралин


Ний срещаме се всеки ден почти
и после отминаваме се неми.
Това ли бяха нашите мечти?
Къде са вече чувствата големи?
Нали решихме нашата любов
да бъде нещо малко по- различно?
Животът ли излезе по-суров,
или пък ние сбъркахме трагично?
А ти си все тъй светла и добра.
И аз в живота вярвам вдъхновено.
Ний същите сме. Но ако те спра,
ще ме посрещнеш гордо и студено.
Ний същите сме. Но ако ме спреш,
със поглед чужд и аз ще те отблъсна.
Събуди ли се старият копнеж,
ще стъпча всичко… Свършено е. Късно.

ето ^това...
;///

[someonlikeyou]

човек по този начин се чуствам и аз.... много кофти, но в крайна сметка какви са факторите неопределящи да бъдете заедно?

[Chacho]

Дори и да сте се зарязали, у теб е останало чувството, че сте могли да промените нещо и да го направите като хората. Идеята за поправимата грешка ти дава надежди и те кара да го искаш все още.

Какво ще правиш си е твое решение. Но е съвсем нормално да го видиш, да го спреш и да му кажеш: "Ей, Петърчо, толкова близки бяхме преди, толкова дълго време и изведнъж всичко се срути, появи се студенината между нас и не мога да си я обясня. При теб същото ли е и защо стана така?"

Ако искаш да продължиш напред, ще ти се наложи да си казваш достатъчно често "не" и да затъркаш всяка надежда, която имаш. Когато се замислиш за двама ви, прехвърляй мислите на нещо друго. Отначало ще ти се налага постоянно, постепенно ще намалее. Когато се появи човек, който наистина да те грабне, ще измести старата ти тръпка.

[In*The*Face]

Колкото и да е банално "Хората, които са си тръгнали от живота ни, просто не заслужават да бъдат в него". Наранявала съм и съм била наранявана, но няма човек, с когото да съм била и който да не мога да погледна в очите, да изпием по бира и да си поговорим. Ако този човек те е оценил достатъчно като личност, това какво се е случило между вас, докато сте били нещо повече от приятели, не би попречило на по-нататъчните ви взаимоотношения. И можеш да му го кажеш. Ти не си просто бивше гадже, а и негов приятел. А ако той прецени, че е по-добре да се подминавате, загубата ще е само за него.

[djipsito]

In The Face, късметлийка си значи. Щото има хора, които колкото и да ти се иска да ги гледаш в очите... просто не можеш, щото твойте почват да се пълнят. И, да, не минава с времето, само леко избледнява.

[x7aZzy]

В главата ми бушуват толкова много мисли в момента,че дори не мога да ги подредя.Всичко,което искам да кажа,е че между нас имаше нещо прекрасно.Нещо,което се свърши преди много време,но аз все още го чувствам живо.Не мога да кажа,че съм лудо влюбена..Та ние дори нямаме контакт.През цялото това време е имал много приятелки,аз също съм харесвала момчета,но нищо не може да се сравнява с чувствата,които изпитвам към него.И най-странното е,че когато погледите ни се засекат усещам нещо..И се питам дали и той не чувства същото.Нещо,което никога няма да може да бъде изживяно,нещо,което ще си остане един неизпълнен блян,но все пак не може просто да се изтръгне току така..Разбирате ли..просто усещам връзката между нас.

Мога да те разбера до някаква степен. И аз съм била (дори мога да кажа, че още съм) в "дупката", която описа. Както каза Chacho - останало е чувството, че е можело да бъде различно. Да, можело е. Но не е. Миналото си е минало. Тук само не мога да разбера - защо при положение, че имаш възможност да му кажеш всичко, което мислиш, и да се изясните, не го правиш. Не ти казвам да му се хвърляш на врата и да му се обясниш в любов. Просто кажи, каквото имаш да казваш и да се свършва. Ще ти олекне. Поне няма да се надяваш.

Сигурно е ужасно трудно да го виждаш често и да не го заговаряш. Повярвай ми - боли много повече, когато има толкова неизказани неща, неща, които искаш да кажеш, но няма на кого. Искам да му обясня защо си тръгнах, защо го нараних, защо не се сбогувах, защо бях толкова горда. Но нямам тази възможност. И понякога си представям какво щеше да е, ако бях останала. В тези моменти се убеждавам, че hope is a bitch.

Затова бих те посъветвала - кажи му как се чувстваш. Не очаквай нищо. Направи го, за да си разчистите сметките и да можеш да продължиш напред.

Когато се появи човек, който наистина да те грабне, ще измести старата ти тръпка.

Пф, и аз така се успокоявам.

И, да, не минава с времето, само леко избледнява.

Съгласна.

[Chacho]

Минава с времето. Просто трябва повече време.

[Cold_Tearsss]

Миналото си е минало, но винаги има бъдеще.

[DisappointedDreamer]

Миналото си е минало, но винаги има бъдеще.

Освен ако не пукне човек на другия ден.

[djipsito]

Минава с времето. Просто трябва повече време.

Би ли си заложил главата за тоя отговор ?

[Chacho]

Да. Знаеш, че не ми е на ума да ти променям мнението, но мойто май няма накъде да мръдне.

[Cold_Tearsss]

Освен ако не пукне човек на другия ден.

Дори да умре това пак спада към категория бъдеще.

[Cold_Tearsss]

Би ли си заложил главата за тоя отговор ?

До човек си е. На Чачо вероятно му е минало, вероятно не му е, не съм запознат с неговите любови , на теб пък може никога да не ти мине.

[djipsito]

До човек си е. На Чачо вероятно му е минало, вероятно не му е, не съм запознат с неговите любови , на теб пък може никога да не ти мине.

Правилно. Всеки отговаря за себе си.

[In*The*Face]

Би ли си заложил главата за тоя отговор ?

Аз бих. Всеки е изпадал в ситуации, в които си мисли, че никога няма да обича по-силно, че никога не го е боляло по-дълбоко, че никога няма да срещне отново подобен човек, че любовта си е отишла. В отчаянието и болката си, в даден момент рано или късно хората изпадат в подобни депресии. Всеки човек е бил нараняван. Имам бивш приятел за който съм мислела, че никога няма да мога да погледна в очите заради начина по който сме приключили, но ето, че и днес, ако се видим ще изпием по кафе. Но мина много време, години. И освен това сега аз имам човек, който обичам повече от колкото съм си мислела, че е възможно. Повече от всички взети заедно. И ти ще срещнеш такъв човек и тогава сама ще се убедиш.

[djipsito]

Аз бих. Всеки е изпадал в ситуации, в които си мисли, че никога няма да обича по-силно, че никога не го е боляло по-дълбоко, че никога няма да срещне отново подобен човек, че любовта си е отишла. В отчаянието и болката си, в даден момент рано или късно хората изпадат в подобни депресии. Всеки човек е бил нараняван. Имам бивш приятел за който съм мислела, че никога няма да мога да погледна в очите заради начина по който сме приключили, но ето, че и днес, ако се видим ще изпием по кафе. Но мина много време, години. И освен това сега аз имам човек, който обичам повече от колкото съм си мислела, че е възможно. Повече от всички взети заедно. И ти ще срещнеш такъв човек и тогава сама ще се убедиш.

Не става въпрос за това. Аз нито мисля, че няма да срещна повече човек, който да обичам, нито нищо такова. Нито пък сме се оставили вчера, че да съм в deep depresion. Излизала съм и с други момчета, минало е достатъчно време, просто този конкретния не мога да го гледам в очите, не защото го мразя, ненавиждам и т.н, а ми е болно и не мога да съм в една компания с него. Не съм такава мазохистка. Не мога да се правя, че няма нищо и да се държа приятелски, защото искам нещо повече, колкото и време да е минало и въпреки всичко. Тва дали си струва не мисля, че трябва да се коментира...

Иначе имам и бивши, с които не ми пречи да седна да пия бира и да си тарафелкаме.. не съм ги обичала.

[Chacho]

Не става въпрос за това. Аз нито мисля, че няма да срещна повече човек, който да обичам, нито нищо такова. Нито пък сме се оставили вчера, че да съм в deep depresion. Излизала съм и с други момчета, минало е достатъчно време, просто този конкретния не мога да го гледам в очите, не защото го мразя, ненавиждам и т.н, а ми е болно и не мога да съм в една компания с него. Не съм такава мазохистка. Не мога да се правя, че няма нищо и да се държа приятелски, защото искам нещо повече, колкото и време да е минало и въпреки всичко. Тва дали си струва не мисля, че трябва да се коментира...

Иначе имам и бивши, с които не ми пречи да седна да пия бира и да си тарафелкаме.. не съм ги обичала.

След 5-6 години може би ще дадеш друг отговор.

[Cold_Tearsss]

След 5-6 години може би ще дадеш друг отговор.

Хайде на бас? На три бири и шкембе чорба? Устройва ли те?

[Chacho]

Облажило ми се е шкембето тия дни. Има сделка!

[Cold_Tearsss]

Значи 12.4.2018 в 00.34 ще разберем кой е печели, ако сме живи до тогава де...

[djipsito]

След 5-6 години може би ще дадеш друг отговор.

"Може би" е ключа

[Glamour92]

Не става въпрос за това. Аз нито мисля, че няма да срещна повече човек, който да обичам, нито нищо такова. Нито пък сме се оставили вчера, че да съм в deep depresion. Излизала съм и с други момчета, минало е достатъчно време, просто този конкретния не мога да го гледам в очите, не защото го мразя, ненавиждам и т.н, а ми е болно и не мога да съм в една компания с него. Не съм такава мазохистка. Не мога да се правя, че няма нищо и да се държа приятелски, защото искам нещо повече, колкото и време да е минало и въпреки всичко. Тва дали си струва не мисля, че трябва да се коментира...

Иначе имам и бивши, с които не ми пречи да седна да пия бира и да си тарафелкаме.. не съм ги обичала.

Именно,именно...
Много ми е разбираема тая ситуация,прекалено разбираема,за добро или лошо.


Винаги съм намирала думата "никога" за фалшива и лишена от смисъл,човешкото "никога" се изчерпва със свършека на житейския път.Та,за подобни случаи,колкото и щекотливо да е това "никога",то може да се използва...

Може да минат месеци,години,може въпросният човек да не ти се мярка пред очите в продължение на една,две,десет петилетки,като през това време се е случило всичко,за което говорят останалите,дойде ли ти пред очите обаче,установяваш,че нито времето,нито събитията са променили нещо в усещането,което той е породил някога.

Та,това чувство може и никога да не доведе до някакво действие,сигурно и никой от околните няма да се досети за съществуването му,факта обаче остава-то линее,напълно е възможно и за момент да забравиш,че го има.
Но не умира.
Никога.


.............
Не знам що се отплеснах тъй...май ми е на сърце темата нещо. =))

[djipsito]

Абе, знаех си, че сме на една вълна с тебе като ти мернах коментарите в Как се чувствате..