Хора,изпаднала съм в някаква...дупка.Не знам как точно да започна историята си,не знам дали ще е намерите за банална,не знам дали си струва изобщо да я разказвам,но някак..искам.Всичко е свързано с едно момче.Момче,което явно е първата ми любов.Ще се опитам да започна от самото начало.Искам да уточня,че историята започва много,много по-рано..От няколко години вече не мога да отърся.Всичко започна в малките класове.Беше детско,не предполагах,че ще стане така.С две думи-сприятелих се с едно момче,станахме приятели,след това аз се влюбих в него,след много дълго време разбрах,че и той изпитва чувства към мен,направихме един опит,провалихме се и накрая изгубихме приятелството и доверието между себе си.Банално,нали?Проблемът обаче е,че просто не мога да се отърся от тази история,което ме е погълнала толкова много.След като всичко между нас приключи започнахме да се държим като непознати.Подминавахме се по улицата,не си говорихме,загубихме връзка,а дори понякога е имало доста грозни ситуации,които винаги съм прощавала.Това беше отдавна..наистина много отдавна.Казват,че времето лекува,но явно не е така.В момента все още се виждаме много често и когато това стане,просто не мога да ви обясня чувството,което изпитвам.Нещо в мен се преобръща дори и само да го видя.Разбирате ли..Търся погледа му навсякъде,намирам си оправдание да го видя,очаквам и той да ме погледне,понякога си изричаме по една дума,за която после мисля със седмици.
В главата ми бушуват толкова много мисли в момента,че дори не мога да ги подредя.Всичко,което искам да кажа,е че между нас имаше нещо прекрасно.Нещо,което се свърши преди много време,но аз все още го чувствам живо.Не мога да кажа,че съм лудо влюбена..Та ние дори нямаме контакт.През цялото това време е имал много приятелки,аз също съм харесвала момчета,но нищо не може да се сравнява с чувствата,които изпитвам към него.И най-странното е,че когато погледите ни се засекат усещам нещо..И се питам дали и той не чувства същото.Нещо,което никога няма да може да бъде изживяно,нещо,което ще си остане един неизпълнен блян,но все пак не може просто да се изтръгне току така..Разбирате ли..просто усещам връзката между нас.За съжаление,отдавна вече няма НИКАКВИ шансове.Знам,че ще кажете,че няма невъзможни неща,че трябва да се пробваме и т.н,но наистина.. има толкова външни фактори,които биха ни попречили и в този случаи наистина няма изход.Не мога просто да го попитам,не мога да проведа някакъв разговор или нещо подобно.Когато се видим всеки един от нас се прави на толкова незаинтересован от другия,толкова студен и някак..друг.За мен всичко това е просто маска,но се питам дали и за него е така.
Наистина не казах абсолютно нищо.В момента думите ми нямат смисъл.Това е само една милионна от всички неща,които искам да кажа,но не мога да ги възпроизведа.Надявам се накой да е усетил какво имам предвид,защото това далеч не е всичко,което искам да кажа,но само ако влезнете в главата ми ще успеете да разберете за какво става дума.

/и тъй като съм някак лирична тази вечер..

След време – Радой Ралин


Ний срещаме се всеки ден почти
и после отминаваме се неми.
Това ли бяха нашите мечти?
Къде са вече чувствата големи?
Нали решихме нашата любов
да бъде нещо малко по- различно?
Животът ли излезе по-суров,
или пък ние сбъркахме трагично?
А ти си все тъй светла и добра.
И аз в живота вярвам вдъхновено.
Ний същите сме. Но ако те спра,
ще ме посрещнеш гордо и студено.
Ний същите сме. Но ако ме спреш,
със поглед чужд и аз ще те отблъсна.
Събуди ли се старият копнеж,
ще стъпча всичко… Свършено е. Късно.

ето ^това...
;///