Цитирай Първоначално написано от djipsito Виж мнението
Не става въпрос за това. Аз нито мисля, че няма да срещна повече човек, който да обичам, нито нищо такова. Нито пък сме се оставили вчера, че да съм в deep depresion. Излизала съм и с други момчета, минало е достатъчно време, просто този конкретния не мога да го гледам в очите, не защото го мразя, ненавиждам и т.н, а ми е болно и не мога да съм в една компания с него. Не съм такава мазохистка. Не мога да се правя, че няма нищо и да се държа приятелски, защото искам нещо повече, колкото и време да е минало и въпреки всичко. Тва дали си струва не мисля, че трябва да се коментира...

Иначе имам и бивши, с които не ми пречи да седна да пия бира и да си тарафелкаме.. не съм ги обичала.
Именно,именно...
Много ми е разбираема тая ситуация,прекалено разбираема,за добро или лошо.


Винаги съм намирала думата "никога" за фалшива и лишена от смисъл,човешкото "никога" се изчерпва със свършека на житейския път.Та,за подобни случаи,колкото и щекотливо да е това "никога",то може да се използва...

Може да минат месеци,години,може въпросният човек да не ти се мярка пред очите в продължение на една,две,десет петилетки,като през това време се е случило всичко,за което говорят останалите,дойде ли ти пред очите обаче,установяваш,че нито времето,нито събитията са променили нещо в усещането,което той е породил някога.

Та,това чувство може и никога да не доведе до някакво действие,сигурно и никой от околните няма да се досети за съществуването му,факта обаче остава-то линее,напълно е възможно и за момент да забравиш,че го има.
Но не умира.
Никога.


.............
Не знам що се отплеснах тъй...май ми е на сърце темата нещо. =))