Дори и да сте се зарязали, у теб е останало чувството, че сте могли да промените нещо и да го направите като хората. Идеята за поправимата грешка ти дава надежди и те кара да го искаш все още.

Какво ще правиш си е твое решение. Но е съвсем нормално да го видиш, да го спреш и да му кажеш: "Ей, Петърчо, толкова близки бяхме преди, толкова дълго време и изведнъж всичко се срути, появи се студенината между нас и не мога да си я обясня. При теб същото ли е и защо стана така?"

Ако искаш да продължиш напред, ще ти се наложи да си казваш достатъчно често "не" и да затъркаш всяка надежда, която имаш. Когато се замислиш за двама ви, прехвърляй мислите на нещо друго. Отначало ще ти се налага постоянно, постепенно ще намалее. Когато се появи човек, който наистина да те грабне, ще измести старата ти тръпка.