Аз.Той.Ние.

[x7aZzy]

В главата ми бушуват толкова много мисли в момента,че дори не мога да ги подредя.Всичко,което искам да кажа,е че между нас имаше нещо прекрасно.Нещо,което се свърши преди много време,но аз все още го чувствам живо.Не мога да кажа,че съм лудо влюбена..Та ние дори нямаме контакт.През цялото това време е имал много приятелки,аз също съм харесвала момчета,но нищо не може да се сравнява с чувствата,които изпитвам към него.И най-странното е,че когато погледите ни се засекат усещам нещо..И се питам дали и той не чувства същото.Нещо,което никога няма да може да бъде изживяно,нещо,което ще си остане един неизпълнен блян,но все пак не може просто да се изтръгне току така..Разбирате ли..просто усещам връзката между нас.

Мога да те разбера до някаква степен. И аз съм била (дори мога да кажа, че още съм) в "дупката", която описа. Както каза Chacho - останало е чувството, че е можело да бъде различно. Да, можело е. Но не е. Миналото си е минало. Тук само не мога да разбера - защо при положение, че имаш възможност да му кажеш всичко, което мислиш, и да се изясните, не го правиш. Не ти казвам да му се хвърляш на врата и да му се обясниш в любов. Просто кажи, каквото имаш да казваш и да се свършва. Ще ти олекне. Поне няма да се надяваш.

Сигурно е ужасно трудно да го виждаш често и да не го заговаряш. Повярвай ми - боли много повече, когато има толкова неизказани неща, неща, които искаш да кажеш, но няма на кого. Искам да му обясня защо си тръгнах, защо го нараних, защо не се сбогувах, защо бях толкова горда. Но нямам тази възможност. И понякога си представям какво щеше да е, ако бях останала. В тези моменти се убеждавам, че hope is a bitch.

Затова бих те посъветвала - кажи му как се чувстваш. Не очаквай нищо. Направи го, за да си разчистите сметките и да можеш да продължиш напред.

Когато се появи човек, който наистина да те грабне, ще измести старата ти тръпка.

Пф, и аз така се успокоявам.

И, да, не минава с времето, само леко избледнява.

Съгласна.