Такаам.. с приятелят ми сме заедно от 2 години и половина. От 2-3-4 месеца искам да се разделим. Просто чувствата ги няма, уморена съм, искам си свободата.. опитах преди два месеца да се разделя с него, но той просто откачи. Започна с думи от рода на "Как ще ме оставиш? Какво ще правя без теб? Ще видиш, че всичко ще се нареди.". Още от самото начало връзката ни той ми повтаряше, че ще ме обича вечно и никога няма да ме остави. Мислех, че това е моментно състояние, но и до днес ми го повтаря. Аз също много го обичах, но вече дори не мога да му го казвам. Вече дори не изгарям от желание да се видим, да се чуем.. много неща се промениха. Той доста ме ограничаваше/излизания, приятели/. Сега се опитва да се държи по - добре, но каквото и да прави аз си държа на своето. След първия ми безуспешен опит да го оставя, реших все пак да остана с него. Е да, но преди две седмици вече не издържах и отново му казах, че искам да се разделих. Този път бях по - твърда. Той пак започна с неговите истории "Как ще живея без теб? Ако ти си хванеш друг аз ще умра..". Опитах да се разберем с добро. Обяснявах му, че скоро ще се почувства по - добре, че ще бъде пак щастлив, че няма смисъл да ме кара да съм с него след като аз вече не искам. Но той си знаеше своето: казах му да не ми звъни, а още на другия ден започна. Постоянно ме молеше отново да се съберем. Дори и майка ми намеси/сякаш пък тя ще ме кара да остана с него/, сестра му ми звъня да ме моли да не го оставям, защото не може да го гледа така съсипан. Мислех, че прекалява с това, колко му е зле, но ми плака по телефона, а и питах един наш общ приятел наистина ли той е толкова зле и неговите думи бяха "Не спира да плаче. Казва, че ще се самоубие". Искаше да се видим за последно. Аз естествено отказах, но той настояваше и плачеше. Отидох и там пак започна "Не мога без теб. От два дена не съм ял и спал, не знам къде съм, тревожа и родителите си..". Аз продължавах да отказвам, но в крайна сметка той не ми остави право на избор. Сега съм с него.. защо ли? Ами адски много мразя други хора да страдат заради мен, а и знам как боли от любовта. И все пак не мога повече така: сякаш се задушавам, сякаш са ме вързали и не ме пускат. Единствено се надявам да се откаже от мен, но това е много малко вероятно - продължава да ми обяснява, че винаги ще е с мен. Започна да ми писва от неговите лиготии... разбирам, че е гадно да те остави човекът, в който си влюбен, но пък трябва насила ли да съм с него?? Наясно съм, че това не е любов, а мания!! Опитвам се да му го обясня, но той си знае своето.. Не искам да страда, но и аз не мога повече така. Знам, че всичко зависи от мен. И все пак много ще се зарадвам да споделите мнения относно темата ми.