Здравейте... Пиша тук, защото имах нужда да споделя... Ужасно ми е трудно да пиша правилно и без правописни грешки защото пиша това със сълзи на очи...
Така.. преди време се запознах с едно момче.. ии аз си мислех , че ще е поредната едноседмична връзка.. и , че няма да е сериозен , но УВИ беше МОЕТО момче.. и така.. излязахме, харесахме се , взехме се..
Минаха 1-2 седмици.. подарихме си пурвите подаръци тамън за нова година.. запознах се с майка му.. и той с мойта както и с тати абе всичко както трябва.. Бяхме наистина щастливи.. ее минаваха дните.. и започнахме да се караме.. както всички
Той започваше да става по-груб ... молих го да ме слуша, защото според мен в една врузка трябва да има ДОВЕРИЕ, КОМПРОМИСИ И РАЗБИРАТЕЛСТВО... но в наща връзка това го нямаше..
И за жалост се разделихме... по много груб начин ..
НЕ бях виновна за раздялата ни , но все още му се моля да се съберем .. защото го ОБИЧАМ
А той сега си гледа живота с друго момиче.. казва ми, че не ме обича вече.. и такива..
Ако ме обичаше истински , щеше да ме обича още.. все пак от две седмици не сме заедно .. толкова ли е лесно да загърбиш връзка с някой на когото си бърсал сълзите, когото си карал да се усмихва и да бъде щастлив.. някой който би дал всичко за да бъде с теб ТОЛКОВА ЛИ Е ЛЕСНО ...



Написах моята история само защото имах нужда да споделя със някой...