Толкова ли е ненормално ?

[randomm_2]

Предварително се извинявам, защото незнам къде да побликувам тази тема.
Наскоро почина скъп за мен човек, койо от доста време беше болен и знаех, че това ще се случи рано или късно. Проблема е, че неможах да отида на погребението, нямашe да понеса гледката. Странното е това, че не пророних нито една сълза, когато научих за смъртта й, просто седнах загледах се напред и се опитах да отклоня темата. Незнам защо го направих. Може би толкова силно го праживявам, че дори не искам да говоря за това. Винаги е така. Не искам и не мога да скърбя, просто го преживявам вътрешно. Толкова ли е странно ?...

[Dreams12]

Моите съболезнования ;(
Реакцията ти изобщо не е странна. При мен напрмер, когато преди около 2 месеца научих за смъртта на баба ми, бях като слисана и плаках много.Но болката постепенно отминаваше все повече и повече.
Явно всеки достига до етап като твоят, когато болката се затаява вътре в него.
"Може би толкова силно го преживявам, че дори не искам да говоря за това."-не разсъждаваш вярно.Просто си привикнала с мисълта и си очаквала, че заради болестта ти близкият ти човек скоро ще си отиде. С времето болката е отминала и си го приела като свършен факт.

[TheBeliever]

Може би просто не си го осъзнала напълно. И аз реагирах по подобен начин преди време когато почина мой роднина. Също беше очаквано и също бях като изтръпнала след новината. Два дни не пророних нито една сълза, до момента, в който споделих за случилото се на приятелят ми. Започнах със спокоен равен тон и когато ме прегърна сълзите просто си се изляха.

На въпроса ти - не, не е странно. Всеки преживява нещата по свой си начин.

[shmatarok]

Съжалявам за загубата ти.
Нормално е, най-вероятно е заради шока и факта, че не си го осъзнала истински. И на мен ми се е случвало, в един момент обаче истината те блъска яко в лицето и тогава най-вероятно ще плачеш и ще страдаш. Макар че съм имала и случаи, в които дори тогава не успях да пророня и една сълза.

[sashinka95]

Изобщо не е ненормално. Всеки го преживява по свой начин. Може би още не осъзнаваш напълно случилото се, това също не е необичайно. Аз съч преживявала доста трагедии (смърт на близки и скъпи хора) и всеки път съм реагирала различно. Емоциите в подобен момент са доста силни и е възможно да реагираш, както най-малко очакваш.

[draid]

Изобщо не е ненормално. Всеки го преживява по свой начин. Може би още не осъзнаваш напълно случилото се, това също не е необичайно. Аз съч преживявала доста трагедии (смърт на близки и скъпи хора) и всеки път съм реагирала различно. Емоциите в подобен момент са доста силни и е възможно да реагираш, както най-малко очакваш.

Как прецени, че не е нормално ? Мислиш си че всеки трябва да се залива от рев, при сблъсъка с подобна драма, но това изобщо не е така. Душевната болка е много по силна, а нея няма как да изразиш с емоция.

[sashinka95]

[QUOTE=draid;10120159]Как прецени, че не е нормално ? Мислиш си че всеки трябва да се залива от рев, при сблъсъка с подобна драма, но това изобщо не е така. Душевната болка е много по силна, а нея няма как да изразиш с емоция.[/QUOT
Прочети внимателно какво съм написала преди да се заяждаш.

[PullMeCloser]

Когато почина баба ми, също бях така в началото. Никаква реакция, никаква... емоция. Даже в първия момент се засмях и казах: "Шегуваш се,нали?"... После ми стана супер тъпо от реакцията ми. Не можех да повярвам, толкова бях свикнала да я има тази жена до мен постоянно и как се сдърпвахме за глупости, даже си спомнях как една вечер не я оставих да спи, защото много се бях развълнувала за нещо. Известно време наистина бях абсолютно безчувствена сякаш и думичка не казах, сълза не пророних. После след известно време май осъзнах какво точно се е случило и доста ревах. При мен стана и доста неочаквано, наистина първоначално помислих, че се шегуват с мен.

[BrokenInnocence]

Нормално е. Когато аз загубих един от най-близките си хора наскоро се скъсах от рев в началото, но сега, когато стане въпрос за нея просто отклонявам темата. Когато се сетя за нея, което се случва постоянно си налагам да спра да мисля, избутвам я някъде назад в съзнанието си и се мъча да мисля за друго. Просто ти трябва време да свикнеш с мисълта, а в момента съзнанието ти отказва да го приеме като факт.

[kalpazanka]

Всеки реагира по различен начин.