Моите съболезнования ;(
Реакцията ти изобщо не е странна. При мен напрмер, когато преди около 2 месеца научих за смъртта на баба ми, бях като слисана и плаках много.Но болката постепенно отминаваше все повече и повече.
Явно всеки достига до етап като твоят, когато болката се затаява вътре в него.
"Може би толкова силно го преживявам, че дори не искам да говоря за това."-не разсъждаваш вярно.Просто си привикнала с мисълта и си очаквала, че заради болестта ти близкият ти човек скоро ще си отиде. С времето болката е отминала и си го приела като свършен факт.