Разказът без име

[JoeMcCloud]

Това е едно разказче, което скоро започнах да пиша.. Обаче не знам как да го кръстя и ще се радвам на предложения.. Приемам критика, стига да е конструктивна.. Т.е., кое не ви харесва, защо, според вас как ще звучи по-добре.. (: Пускам сега част от текста, по-нататък ще постна още.. (:

Залезът бе към края си. По облаците, обградили слънцето, имаше красиви червено-оранцеви отенъци.Вятърът нежно галеше
зелената трева, а клоните на близките дървета сънливо се поклащаха. Вече не се чуваше песента на птичките. Първите звезди се
показаха на небосвода.
Близо до това приказно място имаше величествен замък. Над високите каменни стени се подаваше островърха кула с балкон, от който спокойно можеше да се любуваш на красивата гледка. Балконът бе обрасъл с брашлян, който вече се промъкваше и в него.
На балкона стоеше красива жена с бойни доспехи. Вятърът развяваше дългите й руси коси, а по мраморното й лице бе изписана сила и гордост. В дълбоките й, сини очи се четеше силна омраза и твърдо решение за победа.
Баща й бе твърдо против тя да участва в сражението- все пак тя беше едничката му радост, след като майка й и брат й бяха убити. А й го разяждаше страшно чувство за вина- той бе твърде стар, за да участва във войната. Но Ана бе взела твърдо решение и нищо не можеше да я разубеди.
Сега момичето стоеше на балкона и се наслаждаваше на гледката. Обичаше да гледа залеза. Не мислеше за нищо, просто гледаше красотата пред себе си.
Изсвирването на рог я изтръгна от спокойствието й. Тя взе шлема и го постави на главата си. Сега само дългите й руси коси се подаваха. Стисна меча в дясната си ръка и взе щита в лявата. Метна последен поглед на пейзажа. Може би виждаше тази така любима картина за последен път.
Влезе в кулата и тръгна надолу по стълбите. Омразата закипя силно в нея и изгони всякакво чувство на слабост и страх.
Чуваше се само глухото дрънчене на доспехите о каменните стълби. Битката започваше, а победата щеше да бъде нейна. На всяка цена!

[DisappointedDreamer]

След поставянето на шлема, русите и коси не трябва да стоят отвън.

[JoeMcCloud]

След поставянето на шлема, русите и коси не трябва да стоят отвън.

Ами всъщност косата и се пада някъде до кръста, та.. след поставянето на шлема главата и се закрива, обаче останалата част от косата и си остава да се вее навън.. (:

[DisappointedDreamer]

Знам, обаче в нито един филм, който си гледал/а косите на едно момиче, независимо колко са дълги, не остават извън шлема.

[JoeMcCloud]

Знам, обаче в нито един филм, който си гледал/а косите на едно момиче, независимо колко са дълги, не остават извън шлема.

Това е моята фантазия, моето виждане, ако пожелая, мога да я оставя да си ходи и дибидюс гола. Не ме интересува как е по филмите, защото това, както вече казах, е моето лично виждане за нещата. (:

[DisappointedDreamer]

Това е едно разказче, което скоро започнах да пиша.. Обаче не знам как да го кръстя и ще се радвам на предложения.. Приемам критика, стига да е конструктивна.. Т.е., кое не ви харесва, защо, според вас как ще звучи по-добре..

Тогава може да махнеш тази част от поста си, щот е лъжа.

Аз ти казвам как е по принцип и защо е така. Защото в бой, тая коса може много лесно да застраши живота на героинята ти. Вземи изчети малко книги, порасни и тогава се върни да ми се обясняваш. Аман.

[BloodyDreamer]

Хареса ми, само там, където обясняваше за балкона, имаше повторения. В три поредни изречения имаше думата "балкон".
Над високите каменни стени се подаваше островърха кула с балкон, от който спокойно можеше да се любуваш на красивата гледка. Той бе обрасъл с брашлян, който вече се промъкваше и в него.
На него стоеше красива жена с бойни доспехи.
Примерно.

[dreamwalker]

Харесва ми.