Тъжно на масата
Тишината гостува.
Вятърът грубо
Коси разпилява.
Дъждът тактува
Страшна е врява.
Седмина седят
Отегчителна досада.
Глухо крещи
Царицата вяла.
Празна скука
Времето замира.
Въздухът е тежък
Сърцето умира.
Надуто, меланхолично
Тътенът спира.
Облакът пропусна
Лъч светлина.
По черния кален път
Някой пристига:
бездарна усмивка,
тъжна снага,
написал на лист
човекът носи:
Край на вечността!