Няма такова нещо като пренасищане. Със сегашната ми приятелка откакто се запознахме, първите 4 месеца бяхме нон-стоп заедно от сутрин до вечер. И не си писвахме, а даже обратното като не бяхме заедно си липсвахме още повече. В момента това няма как да стане, пак да сме по цял ден заедно защото аз работя а тя ходи на университет, но това не значи че не искаме да прекарваме дните си заедно.

Та след това малко лиричско отклонение, да се върнем на темата. Всичко опира до това, дали си пасвате, даже и до характерите. Ако си пасвате, темите, разговорите, та дори и времето когато мълчите и просто се държите за ръчичка ще си идват сами и ще са приятни. Казах и характерите - защо ли? Ако единия е по - обсебващ тип така да го наречем а другия не е, няма да ви е комфортно. Всичко опира до това да намерите баланса, за вас самите си. Първите няколко месеца от връзката са решаващи, за да определите дали си пасвате и ако да - тогава идва стремежа, желанието връзката да се развива.

Ако чевстваш една празнина, че нямаш повече сили или че просто не можеш да продължаваш повече така, въпреки че се опитваш - връзката Ви няма да я бъде.