Цитирай Първоначално написано от Nam3less3 Виж мнението
Според християнството Бог е върховен и абсолютно добър разум и знание и любов, той е самият свят, едновременно е навсякъде и никъде, и такива неща, т.е. тези неща произлизат от него, а не са специално качества на хората, че да кажеш, че бог бил персонифициран или е личност.
И това, че хората са създадени по образ и подобие на бог, се има предвид душите им(не телата или нещо свързано с тази вселена), че са били първоначално добри и разумни и със свободна воля както Бог(но тъй като Бог е самото добро, според християнството Бог има свободна воля, под свободна воля не се има предвид свободия, свободата не означава, че може да избереш злото, ами че си свободен от злото), и все такива неща, някой свети отци на църквата им казват преподобни, защото са доста напреднали, докато ние сме далеч от подобие към Бог.
А доброто и злото могат донякъде да зависят от гледната точка, но по същността си доброто е Бог(заради това ако човеш върши добро, се казва, че не следва собствената си егоистична воля(обикновено хората вършат добро с користна цел), ами божията), а злото е или излишък или недостатък от добро(всеки добродетел има 2 отклонения, примерно кротост(добродетел) - гняв(излишък) и малодушие(недостатък).).
Може да не казвам точно нещата, това е просто пример и общи приказки.
А как дефинираш какво е добро? Доброто произлиза от Бог, или Бог произлиза от доброто? И кое е добро, откъде идва? За кой е добро? Защото човешкото добро се изменя.