Цитирай Първоначално написано от Hayashi Виж мнението
Аз почти никога не си падам по някого, който ми е пълна противоположност. Аз съм от командващите, но никога не съм харесвала човек, който да стеснителен и без никакво чувство за увереност. Не се виждам в такава връзка, сигурна съм, че би ми доскучало още на втората седмица.
Точно.
Представям си моя пълна противоположност и ми се повръща. Никакъв шанс.
От друга страна, съвсем не ми трябва човек, с който да съм като две капки вода. Къде е другата гледна точка, другите, новите, непознатите интереси и дейности, които да попивам?
Стабилна и пълноценна връзка има между хора с еднакви виждания за важните неща - Сиси даде хубави примери. Важно е обаче да има и достатъчно различия, за да има спорове - ама хубави, не селски скандали - и да е интересно. Ще вметна, че е супермегаултраважно партньорите да са на еднакво интелектуално ниво. Да не се лъжем, всички познаваме двойки, които супер много се обичат и т.н., а основната им тема на разговор е къде ще се яде днес. В тая връзка, харесва ми да си спорим с моя... последният път беше за езикова култура май :д

Тия работи с командващия, по-малко обичащия и прочее са пълни глупости, не знам откъде го измисли. Тон в една връзка дава мъжът, той я напътства. Това в никакъв случай не означава, че той командва или че обича по-малко, абсурдно е.

Що се отнася до добрите момичета и лоши момчета, ще цитирам една мисъл: Every girl wants a bad boy, who will be good just for her and every boy wants a good girl, who will be bad just for him.