djipsito смятам че тази потайност, за която говориш не се получава чак толкова от някакво суеверие колкото от разочарование. Разочарована си как лични неща,които си споделила може да се разпорстраняват между приятелите на тези,на които си споделила нещо лично и приятелите на приятелите им дори.Това от една страна си е съвсем в реда на нещата, но от друга е неприятно когато разбереш че са говорили зад гърба ти неща,които са ти твърде лични да ги разпространяваш и информацията даже понякога се е разпространила твърде по бързо от очакваното.Може би те притеснява оценката на по познатите ти.Това как ще оценят това, с което се хвалиш,положително или отрицателно ще е мнението им и дали няма да включат познатата на много хора завист опитвайки се всячески просто от злоба да ти попречат.А за това че ти е тъжно...просто може би не искаш повечето ти близки и познати да те виждат като по слаба отколкото им се представяш в действителност.Много хора се правят на много по-силни отколкото са вдействителност.В редки моменти,когато съм напипвал правилното място съм усещал силната болка в иначе изглеждащи адски силни личности.Но те не се разкриват постоянно именно,защото искат да изглеждат много силни сред хората и им е много гадно когато успееш поне за малко да проникнеш през черупката.Но е много трудно понякога дори и невъзможно,защото стените понякога са твърде големи.
Именно оттам идва и нагласата човек да е малко по искрен с непознати.Не се познавате лично.Няма я опасността или поне не за момента,в която информацията може да бъде разпространена и човек да научи неща за себе си,които биха го накарали да се чувства слаб и непълноценен пред другите,които биха го изложили.Информацията пак може да се разпространи...само че предимно сред хора,които не познават човека и които не биха проявили чак такъв голям интерес,не биха го гледали със съжаление едва ли не или не биха му правили мръсно само защото виждат че успява повече от тях или животът му е по интересен от техният. Та такива ми ти работи.