- Д-р Владимиров, автор сте на V том от поредицата "България - загадки през вековете", озаглавен "Другата България на Волга - изгубената цивилизация". За волжките българи не се учи в училище. Какво общо имаме с тях?

- Тази книжка е първият популярен труд, посветен на Волжка България. Темата не e академично разработвана. Съвременната тенденция е да се изследва не историята на държави, а на народности. Тоест да се пише не история на България, а на българите. С волжките българи имаме общ произход. Изучавал съм културните модели на дунавските и волжките българи от VII до XI век - от разделянето им при напускането на Стара Велика България до християнизирането на дунавските и ислямизирането на волжките българи. Това изследване позволява да се види какво се случва с българското, поставено в различни исторически ситуации.

Дунавските българи се смесват със славянско население, а волжките - с угро-финско. Изправени са пред различни исторически предизвикателства. Дунавските българи са съседи на Византия - мощен цивилизационен фактор, а волжките - на хазари и руси. Дунавски и волжки българи са толерантни към различията, умеят да взаимстват, да синтезират и адаптират чужди модели, без сляпо да ги следват. Извличат от тях ценното и сами "излъчват" култура. Така градят своя облик. Той се проявява по различен начин, но с еднаква мощ. Заради него през X век на Дунава е възможна Симеонова България, а по същото време Волжка България е наричана Северната Мека.

Ето и линк към цялата статия.