Гадната , извратена и прецакана истина е,че искам някое перфкетно момиче,което не се различава от идеализираните ми представи за нея.Настроението ми идва от факта.че момичето за което бях пестил близо 6 месеца,за да може да изживие бала си като в приказка,както доскоро си мислех заслужава ,не ме отразява.А тя беше достойна,защото е истинска принцеса.Като влюбен в нея,егоистично вярвам,че аз съм и така необходим,както тя на мен.Не мога да забравя,че тя не ми прости не до там дребните ми грешки спрямо нея , а дебиилте , които харесва , ме обиждат.

Достатъчно просто ли се изразих,за да ме разберете,мосю?